Липси. Като чифт бикини от черна дантела и едно червило, които ми липсват след тази среща. Липси. Като абсолютната липса на разсъдък, когато ставам в 5 сутринта и си събирам багажа за сетен път. Липси. Като пълната липса на координация, когато се будя в 3 през ноща и си правя кафе, сипвам му сол и го бъркам с вилица. Липси. Като обърканата пунктирана линия, в която се движа.
Такава съм аз. В такива води скачам без да му мисля. Сякаш знам, че края ще е пагубен. В такива мъже се влюбвам най-лесно. Рационални, кратки, студени. Такива дето ме държат точно на ръба на лудостта - нито ме прегръщат, нито ме пускат. Такива, с които полудявам, губя координация, нямам посока, въртя се в кръг, махам паникьосана, не знам какво се случва, лутам се. Мазохистка. Пълна психопатка. Душата ми крещи в истерия. Изяждат ме съмнения. Крача в кръг по студа. Сменям посоки и улици. Пуша нервно цигари. Ходя по разни места, без да знам защо. Напълно луда ставам. Такава лудница, чиято уста можеш да затвориш само със страстна целувка. Като кубче на Рубик, което някой е оставил наредено, а ти си минал развалил си го набързо и си го върнал обратно, с ехидна и доволна усмивка.
Липси. Така както ми липсваш и тази нощ, а аз се свивам в леглото и плача от яд. Липси. Като липсата на смелост, да ти кажа, че може би съм влюбена в теб, защото ще ме нараниш. Липси. Като липсата на нежност, с която те цапардосах, когато усетих, че ми липсваш. Такава съм. Най-много обичам да скачам в дълбоки води, без сламка. С главата напред. И да пляскам на посоки. Така както бъркам автобуси и си губя вещите. Емоционално нестабилна кучка. Зависима от независими.
Липси. Така, както и тази нощ много ми липсваш, ала болното ми его създава пълна липса на комуникация. И не ми остава нищо друго, освен да събера този хаотичен текст в една дума... Липсваш! И да ти го подаря, знаейки, че няма да го прочетеш, защото си рационален и кратък, и студен.
Автор: Евелина Митрева
НАЗАД