Днес се навършват 182 години от рождението на холандския художник Винсент ван Гог. Виден представител на постимпресионизма, той е един от най-великите художници в историята на изобразителното изкуство, а една от най-известните му творби е „Слънчогледите“. По повод годишнината от рождението му ще ви припомним някои от най-запомнящите негови мисли:
Какъв би бил животът, ако нямахме куража да променим нищо?
Ако чуеш глас, дълбоко в себе си, който ти казва: „Ти не можеш да рисуваш”, тогава напук започни да рисуваш и гласът ще изчезне.
Раят е хубав, но Гетсиманската градина все пак е по-хубава
Търси светлината и свободата и не затъвай твърде дълбоко в калта на този свят!
По-малката част от нашето недоволство произлиза от това, че не сме намерили в живота мечтаното, а по-голямата - от това, че сме го намерили.
Ако се стремим да живеем честно и искрено, ще сполучим и макар тогава истинските болки и разочарования да са неизбежни, както и грубите грешки и злините, които ще извършим, все пак по-добре е да горим вътрешно, макар и да грешим, нежели да си останем тесногръди и прекалено предпазливи.
Понякога е хубаво да обикаляме много по света и да общуваме с много хора, пък и това е често наш дълг и призвание, но който предпочита да си остане сам и спокойно да работи, и да има съвсем малко приятели, той се движи с най-голяма увереност сред хората и по света.
Само докато рисувам се чувствам жив.
Любовта към изкуството ни отнема истинската любов. Намирам, че това е ужасно вярно, но пък и истинската любов убива желанието за изкуство. А понякога се чувствам вече стар и разсипан и все пак достатъчно жаден за любов, за да не се въодушевявам от живописта. За да успееш, трябва да си амбиционен, а амбицията ми се струва нелепост.
Щастлив е онзи, който вярва в Бога, защото той ще надмогне накрая всички мъки в живота, макар и не без труд и страдание.
По-малката част от нашето недоволство произлиза от това, че не сме намерили в живота мечтаното; по-голямата от това, че сме го намерили.
Откакто посетих кланиците на Южна Франция, спрях да ям месо.
Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прекрасното, ни повече, ни по-малко и добре ще стори човек да не се задоволява с нищо по-малко и да не се чувствува спокоен, докато не го е постигнал.
Можеш да бъдеш учен с учените, но с художника трябва да бъдеш поет.
Великите неща не са направени от импулс, а от серия от малки неща, свързани заедно.
Човек може да носи голям огън в душата си и никой да не идва да се сгрее на него. Минаващите не виждат нищо освен малко дим, който излиза горе от комина и отминават всеки по своя път. Какво да се прави тогава? Да поддържаш огъня в душата си, да носиш солта на земята в себе си, търпеливо - ала и с какво нетърпение! - Да чакаш, да чакаш часа, когато някой ще дойда да поседне - и да остане, знам ли? Дано всеки, който вярва, дочака този час....
НАЗАД