Днес се навършват 143 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. През 1873 г. Левски е обесен в покрайнините на София. Днес годишнината от това събитие официално се отбелязва на 19 февруари, макар и повечето историци да са категорични, че Апостолът е обесен на 18 февруари. Възприемането на 19 февруари е породено от техническа грешка при преминаването от Юлианския към Григорианския календар. Левски е обесен на 6 февруари 1873 г., когато действа старият стил на календара. Дяконът, както често е наричан, е роден на 18 юли 1937 г. в гр. Карлово. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Смъртната присъда на един от най-видните родолюбци за свободна България е издадена на 14 януари и е потвърдена седмица след това - на 21 януари 1873 г. На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. По повод годишнината от обесването, ви предлагаме да прочетете още веднъж думите, които десетилетия след гибелта му, все още тежат на мястото си и будят респект и уважение към несломимия дух на този велик българин:
Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род.
Дела трябват, а не думи.
Предателите трябва да се убиват.
Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.
Решили сме се вече – или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!
Днешният век е век на свободата.
Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица.
Бързата работа ялова излиза.
За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
Времето е в нас и ние сме във времето.
Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва.
Има два пътя – кой ще изберете?
Интригата спира хода на народната работа.
Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.
На драго сърце да обичаме онова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
Най-много са виновни чорбаджиите.
Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре.
Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.
Трябва да се жертва всичко, па и себе си.
Нека днес сведем глава и почетем паметта на този голям българин, дал живота си за нас! И както казва проф. Иван Стоянов: "Всеки българин, където и да е, носи в сърцето си Левски и всеки се гордее с неговата личност. Всички българи се прекланят пред паметта на Апостола, но мисля, че това не е достатъчно. Левски не ни е нужен като идол, а като човек, личност и пример..." Поклон, Апостоле!
НАЗАД