Две момчета вървели по пътя, който водел през полето. По-младото от момчетата забелязало мъж, който се трудел на своята нива, като си бил оставил дрехите по-встрани. Момчето погледнато по-големия си приятел и казало: „Хайде да му скрием обувките, така че когато се върне от нивата, няма да може да си ги намери. Изражението му ще бъде безценно.“ Засмяло се момчето.
По-голямото момче се замислило за момент и казало: „Мъжът изглежда беден. Виж му само дрехите. Нека вместо това да сложим по един лев във всяка обувка и след това да се скрием в храстите, за да видим как ще реагира.“
По-малкият спътник се съгласил с плана, поставили по един лев във всяка обувка и се скрили зад храстите. Не се минало много време преди фермера да дойде от полето, уморен и изтощен. Той се пресегнал и дръпнал едната обувка, за да я обуе и веднага чул звука на парите под крака си.
С монетата в ръка той се огледал, за да види кой би могъл да я е сложил в обувката му. Но наоколо нямало никого. Взел лева в ръката си и се втренчил с недоверие. Объркан, той нахлузил и другата обувка и почувствал и втората монета. Този път мъжът бил смаян и объркан.
Мислейки, че е сам, паднал на колене и казал молитва, която момчетата лесно можели да чуят от скривалището си. Чули как бедният мъж плачел със сълзи на облекчение и благодарност. Говорил за болната си съпруга и двете му момчета, които нямали храна. Изразил благодарност за тази неочаквана щедрост от непознати ръце.
След известно време момчетата излезли от скривалището си и бавно продължили по дългия път към дома. Почувствали се някак топло, променени заради доброто, което направили за бедния фермер. Усмивката се промъкнала в душите им.
НАЗАД