Вдъхновяващи цитати от Чинуа Ачебе

Чинуа Ачебе е нигерийски писател и поет. През ноември месец се навършиха 84 години от рождението му. Преиздаването на последната му книга "Things Fall Apart" му донася световна слава и гордото наименование "бащата на африканската литература". Книгата изследва налагането на западните ценности в африканското общество и тиражът и надскача 12 милиона. На вашето внимание сме подготвили някои от най-известните му цитати.

„Моето оръжие е литературата.“

„Когато страданието почука на вратата ти и ти кажеш, че няма място за него в дома ти, то отговаря, че си е взело собствен стол.“

„Разказвачът създава паметта, която оцелелите трябва да носят. В противен случай тяхното оцеляване няма значение.“

„На жените и музиката не бива да се поставя дата.“

„Ако не харесваш историята на някой друг, напиши своя собствена.”

„Слънцето ще огрее тези, които са се изправили преди то да се покаже, преди да огрее тези, които са коленичили пред тях.”

„Той танцуваше сякаш барабаните биеха единствено за него.”

„Ако видиш крастава жаба да скача посред бял ден, знай, че нещо иска да отнеме нейния живот.”

„Гордото сърце може да преживее общия провал, защото той не отнема неговата гордост. По-трудно и по-горчиво е, когато човек се проваля сам.”

„Триумфът на написаната дума се постига, когато писателя достигне до съюз и доверие с читателя, а читателя стане готов да тръгне по непознати земи, обул литературни обувки, към по-добро разбиране на себе си и обществото, както и чуждите народи, култури и обичаи.”

„Има една велика поговорка: "Докато лъвовете нямат техни историци, историята на лова винаги ще фаворизира ловеца". Когато разбрах смисъла, осъзнах, че трябва да стана писател.”

„Ако един пръст бръкне в мръсотията, той ще изцапа и останалите.”

„Светът е като танцуването с маски. Ако искаш да го видиш добре, не стоиш на едно място.”

„Джоузеф Конрад е проклет расист. Тази истина не се споменава в критиките относно неговите творби, защото белият расизъм към Африка е толкова нормален и възприет начин на мислене, че манифестациите в негова чест остават незабелязани.”

„Добрият писател не се нуждае да му казват нищо друго, освен да продължава по същия начин. Мисли за работата, която си си поставил и я върши колкото можеш по-добре.”

"Чувствам, че ние хората, трябва да имаме цел. Ако нямаме надежда, то по-добре само да спим, да пием и да чакаме смъртта. Но не искаме да правим това? Защо? Има нещо в нас, което ни кара да се борим. Не знаем защо го правим, но усещаме, че да се борим е по-добре от това да стоим и да чакаме всичко да свърши. И защото ние страдаме и се борим, историята на нашата борба трябва да бъде предадена на идните поколения. Нямам нужда от нищо друго освен борба и истории."

НАЗАД