Вече нямам нужда от теб!
Не изпитвам нужда да чакам до телефона с надеждата, че ще се обадиш. Не тая надежда, че си се променил, че не си същия човек, който разби сърцето ми. Радвам се, че не изпитвам нуждата да сравнявам всеки следващ с теб и да му намирам недостатъци, само и само да не съм с него, защото той не е ти.
Нямам нуждата да се вдъхновявам да пиша за теб. Време е да те забравя завинаги и за добро.
Не ми е трябвало някой да ми напомня как не съм аз тази, която избра и с която искаше да започнеш нещо ново, нещо голямо и истинско. Както и се радвам, че вече не е нужно да се обяснявам пред приятелите ми защо отново съм се върнала при теб, а те да ме гледат с онзи пронизващ поглед, който ме критикува.
Вече нямам нуждата да си до мен през нощта, когато имам кошмари, или да ме успокояваш, когато имам лош ден. Дори не изпитвам нуждата да търся лицето ти сред тълпата, защото знам, че ти няма да си там така или иначе.
Спрях да плача за теб, а ти така и не отрони и една сълза за мен. Вместо да мисля за миналото и да живея в него само защото ти си там, трябва да мисля за светлото бъдеще без теб. Искам да мога да разбера себе си, да си помогна и да продължа напред, без да тичам отново към обятията ти и всички да ме съдят за това.
Искам да те преодолея, за да не се налага да спирам онази песен по радиото, която ми напомня за теб или пък дотолкова да ми липсваш, че нарочно да я усиля докрай и да я слушам, докато сърцето ми се разбива още и още. Нямам нужда да мразя всеки мъж с кафяви очи – това не е честно.
Вече няма да имам нужда да чакам да ми дадеш съгласието си за това какво да облека или какво да кажа. Ти не ме притежаваш вече! Ти не ме контролираш! И е излишно вече да подхранвам онова чувство, което ме караше да се чувствам специална в твоите очи, а то е било просто проекция на моите нужди. За теб не съм значела нищо.
Трябва да спра да се обвинявам, че съм допуснала да се подиграеш с мен така и да започна на чисто със себе си. Трябва да се науча да се разбирам, да се обичам и да повярвам, че без теб мога да постигна много повече. Ти не ми трябваш вече!
НАЗАД