Не мисля за чувствата, които имах към теб. Прекалено дълго го правех. Спомнях си как ме поглеждаше, а аз виждах в очите ти сигурност и любов. Много време прекарах в спомени. Те ме държаха близо до теб по някакъв начин. Но аз вече нямам нужда от това. Не го искам.
След раздяла винаги казваме, че няма да забравим половинката ни и ще е винаги в сърцата ни. Също искаме и бившият ни партньор да пази спомена за нас. Колкото повече мисля за това, толкова повече осъзнавам, че това не се оказа така. Обещанието, че ще те помня, бе причината да искам да се отдалеча още повече от теб.
Не мисля как си. Прекалено изтощаващи е. Не си заслужаваше да мисля какво правиш и дали си мислиш за мен. Няма да те чакам и да се чудя дали аз, или ти ще си променим мнението.
Не знам какво правиш всеки ден и как прекарваш времето си. А преди знаех. Забравих дали обичаше повече сутрините от нощите.
Не искам да си спомням как ме прегръщаше. Не желая да мисля за всяко нещо, свързано с теб. Може би ти си бил толкова любвеобилен само с мен. Благодаря и съм щастлива, че успях да създам тези спомени с теб. Няма да търся повече любовта, която имахме.
Не знам номера ти. Забравих го.
Не знам и какво се случва в живота ти и се чувствам добре.
Любовта е объркваща, когато постоянно си тръгваме и се връщаме. Смятах, че ще е невъзможно да те забравя. Но знаейки, че не си част от живота ми, не ме изплаши. Не се чувствам празна. Усещам липсата ти, но ти вече си минало.
НАЗАД