Цена 15 лв.
Издателство Colibri
"Вечерята"
Една-единствена вечер, която може да преобърне живота ти. Роман, чието действие се развива в една-единствена вечер... по време на вечеря.
Две семейни двойки се срещат на вечеря в изискан ресторант. Разговарят за всекидневни неща: работата, най-новият филм по кината, войната в Ирак, лятната ваканция. Междувременно и четиримата старателно отбягват темата, която ги е събрала: техните деца. Мишел и Рик, петнадесетгодишните синове на двете двойки, са извършили нещо, което може да преобърне бъдещето им. До този момент по телевизията са излъчени единствено неясни кадри от охранителни камери, а непълнолетните извършители продължават да се издирват. Колко ли ще продължи това? Двама мъже, две жени, двама синове – кой от тях ще се осмели да вземе съдбоносното решение? Положението е усложнено допълнително от факта, че бащата на едно от момчетата е очакваният следващ министър-председател на страната.
Вълнуващ роман, който повдига въпроса до каква степен родителят е отговорен за постъпките на детето си. Трагикомичен разказ с впечатляващ ритъм.
“Нито едно посещение на ресторант няма да е същото след прочитането на “Вечерята”.” – De Volkskrant
Херман Кох
Роден през 1953 г., Херман Кох е най-превежданият холандски писател, телевизионен продуцент и виден интелектуалец. Големият му пробив в литературния свят се дължи именно на романа „Вечерята“, публикуван за пръв път през 2009 г., впоследствие издаден в 37 държави и преведен на 33 езика, филмиран и адаптиран за театралната сцена. А сюжетът се уповава на действителен случай.
Авторът пристига в България на 11-13 ноември, за да представи лично "Вечерята" и "Вила с басейн", който предстои да бъде издаден в началото на ноември.
Щяхме да вечеряме в ресторант. Няма да издавам в кой, тъй като следващия път вътре ще гъмжи от хора, дошли да проверят дали не сме и ние там. Серж беше запазил маса. Винаги той се нагърбва с резервациите. Ресторантът е от оня тип заведения, в които трябва да позвъниш три месеца предварително – или шест, или пък осем – междувременно им бях изгубил бройката. Самият аз никога не желая да знам три месеца в аванс къде ще ям еди-коя си вечер, но за други явно това не е проблем. Ако след няколко века историците решат да проверят докъде се е простирало малоумието на човечеството в началото на двайсет и първи век, нека просто хвърлят едно око в компютрите на така наречените „топресторанти“ – понеже по една случайност ми е известно, че тая информация се съхранява дълго. Щом предишния път господин Л. е бил навит да чака три месеца за маса до прозореца, то сега може да почака и пет за маса до вратата на тоалетната – това в подобни ресторанти наричат „управление на клиентски данни“.
НАЗАД