Вярвам в съществуването на съдбата.
Вярвам, че всяко нещо седи някъде там в пространството и чака подходящия момент, за да ти се случи. Хора, обстоятелства. Мои и чужди. Взимам примери от себе си и от околните. Опитвам се да попивам и да се уча не само от моите истории, а и от тези на другите.
Неслучайно разказани. Времето се прокрадва бавно, за да се изплъзне бързо между пръстите ми. И малкото отделено такова от някой за нечии разказ, за нечия житейска прелюдия са ценни. Толкова много грешки имаме за правене, че е непосилно да разчитаме само на себе си. Трябва да се учим непрекъснато. Много и ускорено. За това трябва да слушаме. И да се случваме не само в собствените си истории, а и в тези, с които съдбата ни среща.
Казах ли, че вярвам в съдбата?
Няма нищо по-вдъхновяващо, когато виждаш енергия, хъс и ентусиазъм в очите на някой случайно срещнат, докато говори за нещо, което наистина харесва. Няма значение дали е близък или далечен. Приятел или познат. Топлината в гласа, блясъка в очите и емоцията на сърцето, които излъчва този човек в този момент са напълно достатъчни да се сграбчиш и да искаш да заживееш отново. Крадеш силите, любовта и уюта от думите му. От начина по който ги изрича, от вибрациите на гласа. От топлината в душата му.
Вярвам в хора с душа. Такива, които са себе си. Такива, които правят грешки до безобразие. Такива, които са безстрашни. Такива, които са били смачкани, но никога прекалено дълго. Винаги достатъчно. Вярвам в хора с гордост. Хора, които единственото нещо, което може да ги мотивира или повали да е собствената им оценка за себе си. Вярвам в хора-смисъл. В хора с минало. В хора с история. В хора с цели.
Вярвам, че след всяка една такава среща усещам това, което усеща какавидата преди да се превърне в пеперуда. Вярвам, че винаги когато забравя къде е пътят не трябва да спирам да вървя. Една пеперуда всеки път ще чака да бъде излюпена.
Автор: Силвия Крумова, SilviÁmica
НАЗАД