Възрастен мъж живеел сам. Той искал да прекопае градината си, за да посади картофи, но тази работа била вече твърде тежка за него. Единственият син, на когото можел да разчита за помощ в домакинството, бил в затвора. Затова той му написал писмо, в което изплакал болката си.
Мили синко,
Чувствам се ужасно, защото по всичко изглежда, че тази година няма да мога да посея картофи. Прекалено сам съм, за да прекопая градината сам. Ако ти беше тук, нямаше да се притеснявам за това. Щях да съм спокоен, че ти ще прекопаеш градината.
С обич, баща ти.
След няколко дни дошъл отговор:
Скъпи татко,
За Бога, не копай в градината! Там скрих оръжията.
С обич, синът ти.
В четири часа сутринта на следващия ден пристигнали полицаи от районното управление и прекопали цялата градина, без да намерят никакви оръжия. Извинили се на стареца и си тръгнали.
След няколко дни мъжът получил ново писмо от сина си:
Мили татко,
Сега спокойно можеш да си посееш картофите. Направих за теб най-доброто, на което съм способен от затвора.
С обич, твоят син.
Не забравяй, че винаги можеш да помогнеш дори когато физическият свят се опитва да ти каже, че не си способен да го направиш, силата на мисълта ти ще ти помогне да изявиш доброто си сърце.
НАЗАД