Понякога си мисля за теб. Мисля си как някой ден ще те видя и всичко ще придобие смисъл. Ще се посмеем на миналото ни, на всички моменти, които ни донесоха толкова болка и ще разберем защо всичко трябваше да приключи тогава. Надявам се, когато това се случи да сме по-щастливи и доволни от живота си. Защото вярвам, че ни трябва време да пораснем. Ти не беше готов, а и аз не бях. Ти винаги искаше да помагаш на другите. Понякога полудявах, опитвайки се да те разбера, но беше хубаво. Може би някой ден ще осъзнаеш, че не е нужно да вървиш напред сам.
Вярвам, че не е случайно как все още си в мислите ми. Това не е просто съвпадение. Вярвам, че и ти се чувстваш така, когато се срещнем. Защо ли? Защото има причина да се търсим, да не можем да стоим далеч един от друг. Защото ти не беше просто един урок. Защото все още си липсваме.
Може би един ден историята ни ще продължи. Ще имаме енергията да продължим от мястото, откъдето спряхме, и няма да се откажем, когато стане трудно. Ще разберем как това, че сме различни, не прави любовта ни по-слаба или по-малко реална. Ще рискуваме всичко. Може би някой ден ще имаме още много незабравими моменти. Може би един ден няма да ни е страх от любовта.
Или просто така е било писано, а ти ще останеш онзи, който си тръгна, но ми показа какво е истинска любов, търпение и уважение. Ти ще си онзи, който винаги беше до мен, но и бе най-голямото предизвикателство. Понякога ще идваш в съня ми, за да ми напомниш за любовта ни. Ще останеш човека, който отвори очите ми към един нов свят. Може би ти си за мен, но аз не съм за теб.
Ако не се съберем, винаги ще се надявам това да се случи. Ти ще бъдеш онзи, който се измъкна, моето вдъхновение за всичко, което написах.
НАЗАД