След цялото това време, мисля, че е нормално всичко да се разпада. А ти? Аз и ти бяхме прекалено добри заедно, но за кратко. Ти ме правеше щастлива, а аз теб по- добър.
Това трябваше да е достатъчно, но за теб не беше.
Но аз губех, защото ти винаги искаше още и още.
За малко мислех, че вината е моя да те изгубя, както и, че ти си най-доброто, което мога да имам. Самозалъгвах се, че любовта ти бе тази, която заслужавах.
Но сега разбрах, че съм по-добре без теб. Защо ли? Защото, каквото и да правех, не беше достатъчно умно, забавно или изпълнено с обич. Какъв човек би казал подобно нещо?
Никога не съм мислила, че ти си способен на това, но съм грешала. Когато поглеждам назад, осъзнавам колко много съм грешала.
Отне ми време да се превърна отново в истинското ми Аз, а ти, мили мой, изпусна много.
Всичките ти грешки, болката, която ми причини, ще ти се върнат. Някой ден ще го разбереш. Аз бях най-доброто в онзи момент за теб, а ти ме изгуби. Ти си виновен, а не аз.
Мога да го кажа сега: Ти не беше най-доброто за мен, а спомените за теб не струват нищо.
Може би, когато му дойде времето, ще ти простя, че ми даде този урок по най-трудния начин, че почти разби сърцето ми или изгуби времето ми.
Сега бавно те изтривам. Ако трябва да съм честна, никога не съм се чувствала по-добре.
НАЗАД