На 15 юли православната църква почита деня на Св. велик княз Владимир.
Владимир е старинно име, видоизменено от Владимер - "велик владетел", "владетел на света".
Св. велик княз Владимир е княз на Киев от 980 до 1015 г. Известен е с покръстването на Киевска Рус през 988. На негово име са наречени една от най-големите църкви в Киев и Киевския университет. Днес източноправославната църква почита и паметта на мъчениците Кирик и Юлита.
Преданието разказва, че Св. Юлита произлизала от рода на римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра.
Когато при Диоклетиан започнало гонение на християните и в Ликаонската област, Юлита избягала със сина си в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд.
Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне от ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.
Озлобеният управител го блъснал, Кирик паднал, ударил главичката си в каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес се смята, че са чудотворни. Част от тия мощи се намират в в църквата "Св. Богородица" в Охрид.