Покойният президент на Франция Франсоа Митеран е бил известен като великия прелъстител на френската политика. Сега - повече от 20 години след смъртта си - прелъстителят отново успя да ни впечатли.
Литературната сензация на 2016 във Франция е издаването на книгата, събрала повече от 1200 писма от Митеран до тайната му любовница (а от 1974 година и майка на едно от децата му) Ан Пинжо, писани от 1962 година до смъртта му през 1996 година.
Писмата са изпълнени с любов, нежност и преданост и написани в стил, който би оставил във възторг всеки литературен критик.
Митеран е бил на 46 години, когато срещнал 19-годишната Ан Пинжо край морския бряг в Югозападна Франция и се влюбил от пръв поглед. "Срещнах те и веднага разбрах, че тръгвам на голяпо пътешествие. Благославям това лице, моята светлина. Вече нощите няма да са тъмни като в рог... Самотата на смъртта ще бъде по-малко самотна, Ан, любов моя. ", пише той.
Откъси от „Писма до Ан“
25 юли 1965: Силата на любовта ми идва от това, което дългите месеци ни дадоха - интелектуално разбиране, споделено любопитство, изтънчено удоволствие, естетическо единение, привличане към важните и простите неща в живота - и всичко това достигна връхната си точка и връхлетя като буря през юли... доказателствата за единство, в което душата и тялото се сливат.
16 юли 1970: Обичам тялото ти, радостта, която минава през мен, когато притежавам устните ти, притежание, което ме изгаря с всички огньове на света, бушуването на кръвта ми дълбоко в сърцето ти, твоето удоволствие, което блика от вулкана на телата ни, пламък в пространството...
Първото писмо в архива е от Октомври 1962, когато той обещава на Ан, че ще й изпрати копие от книга за Сократ. Две години по-късно става ясно, че двамата са станали любовници, когато формалното “vous” дава път на интимното “tu”. Писмата несъмнено доказват, че Ан е била най-важната жена в живота на Митеран.
Той се е оженил за Даниел Гуз през 1944 година и имат двама сина. През политическата си кариера, тя е била официалната дама до политика.
Но зад кулисите жената на сърцето му била Ан. Въпреки разликата във възрастта, двамата споделяли интерес към литературата, Франция, изкуството и идеите.
"Близо до теб, обединен с теб, в теб - това съм аз. Това е невероятният парадокс: Аз започвам да съществувам в момента, в който се разтворя в теб", пише той в началото на връзката им през 1964 година.
Сред любовните послания се прокрадват и теми от политиката и ежедневието. През 1965 година той разкрива намерението си да се кандидатира за президент и добавя: "Знаеш ли, че мисля за теб и че е удивително полезно, че съществува тази любов между Ан и Франсоа?".
Писмата са най-редовни до 1974 година, когато се родила дъщеря им Мазарин. От този момент двамата тайно прекарвали повече време заедно и кореспонденцията не била толкова необходима.
В края на живота си, страдащият от рак Митеран пише до Ан: "Моето щастие се крие в това да мисля за теб и да те обичам. Ти винаги си ми давала повече. Ти беше моят шанс в живота. Как любовта ми да не расте все още?".
Ан Пинжо, която сега е на 73 години, е съхранявала всичките 1218 писма в кутии за обувки и се съгласила да ги публикува, при условие, че не участва в кампанията по промотиране на книгата. С нея няма да бъдат провеждани интервюта.
Според някои, тя е искала да даде яснота за събитията. От години французите я виждат като жертва: любовницата, принудена да крие любовта си и след смъртта на Митеран, да страда сама с дъщеря си.
С тази книга Ан Пинжо се превръща в централна фигура в историята на съвремена Франция.
НАЗАД