Предупреждаваха ме. Настойчиво. Многократно.
"Внимавай със сърцето си!”
Казваха ми. Да си имам едно наум. Да не обичам друг, повече от мен самата. Крещяха ми предупредително, че любовта може да е опасна. Че променя, както нищо друго. Че може да е жестока, когато си отива. Ако можеха да го изпишат с неон и да го залепят пред погледа ми, щяха да са го направили.
"Първата любов, ще те разбие, скъпа. Ще мислиш втората за спасение, а ще се окаже проклятие. И може би... само може би, третата ще ти върне светлината и ще се превърне в лекарство за раните ти.."
Защо не слушах?
Във вихъра на най-свирепата болка затръшвах врати. Отказвах помощ. Мразех от обич. Във вихъра на най-свирепата болка забравях себе си някъде по пътища, които бяха разруха, но не и бягство. Повтарях си хипнотично, че любовта не ме заслужава. И че не се нуждая от нея. Но колкото и да опитвах, никога не се отказах наистина да обичам. Знаех дълбоко в себе си, че така ще си причиня онова най-лошо, които другите не успяха и ще си открадна най-много именно с тази забрана.
Оцелявах.
Удар след удар.
Загуба след загуба.
Превърнах се в оцеляваща, едва след като познавах чувството да съм жертва.
Научих се да правя разлика между това какво е любов и какво не е. Научих как да си тръгвам. Как да оставам. И как да покажа, че искам да останат.
Всеки провал се оказа ценен урок.
"Внимавай със сърцето си!"
Научих се. Как да внимавам да не давам повече, където не трябва и малко - там, където си заслужава. И най-важното: научих да различавам едното от другото.
Любовта е опасна. Докато ти затваря очите, ти отваря сърцето. Че променя и в това е силата ѝ. Защото промяната боли. Но болката те учи да си силен.
Автор: Валентина Йоргова
НАЗАД