Войната в Газа през погледа на една 21-годишна българка

Срещата с 21-годишната българка Маги Назер е от онези вълшебни преживявания, които ти показват, че няма невъзможни неща, а животът не се измерва с годините, които си живял, а с интензитета, с който си го случвал.

От една година Маги учи в САЩ, а интересът й към неформалното образование и работата в неправителствения сектор я провокира да търси възможности за развитие и социална промяна по всички краища на света. Преди две седмици Маги се върна от Палестина, където работи като доброволец и преподава английски на младежи… и където попадна в епицентъра на войната в Газа.

„Отивайки в Палестина, трябваше да се преборя с някои свои предразсъдъци и стереотипи – споделя момичето. - Всичко, което знаех за Палестина, беше свързано с конфликта и за мен беше изключително ценно да видя социалния живот, живота на обикновения човек. Хората там са много открити и истински, разказват ти за любовта си, за копнежите си за бъдещето. Във външния свят палестинците са представяни едва ли не като терористи, чийто живот започва и свършва с войната.

По време но обучението си в САЩ Маги открива палестинска неправителствена организация, в която да работи като доброволец. Тъй като има сериозен опит в организирането на проекти и трейнинги, веднага я приемат и от 20 май до 20 юли Маги е учител по английски в Хеброн, втория по големина град на Западния бряг след Йерусалим. За двата месеца, които прекарва там, българката успява да види какъв е животът в мирно, военно време и през Рамадан. И да опознае хората в различните нюанси, които външните фактори им придават.

„В продължение на 2-3 седмици имах възможност да видя живота в мирно време. А там хората наистина живеят. Много са ангажирани в това да се образоват и да се запознаят с всички политически и исторически въпроси и отделно са много активни в говоренето за това нещо, в изграждането на гражданско общество.

Хората там имат невероятен хъс за живот, желание да продължат напред по един много вдъхновяващ начин. На много други места хората сякаш се движат по течението, докато там, знаейки, че всеки един момент нещо може да се случи, са много по-близки един с друг, пълноценно изживяват моментите си.
Един мой приятел, Абед, ми беше казал точно това:

Хората са свикнали на този начин на живот, който за много от нас би бил ад.”
Именно близо до мястото, където Маги работи, се случват събитията, довели до избухването на военния конфликт. Когато в Хеброн са отвлечени трима израелски заселници… а отговорът е над 300 арестувани палестинци, обиски на къщи, протести, обстрелване.

„В такава ситуация просто няма как да си неутрален – обяснява Маги. - Чуваш непрекъснато за смърт, виждаш тези неща около себе си. Първият път, когато видях размирици, беше съвсем близо до мястото, където работех. В този период имаше много протести заради стотиците палестинци, задържани в израелски затвори без съд и присъда. Идват войската и войниците и започват да обстрелват с гумени куршуми и сълзотворен газ събралите се хора.. и това е начинът за потушаване на мирни протести. Не се позволява на хората дори да протестират.”

Различната среда и динамичната обстановка, в която живее, вдъхновяват Маги за още един интересен и различен проект – Faces of Ramadan.

„Войната вече беше започнала, беше втората седмица на Рамадан и с една приятелка палестинка решихме да тръгнем заедно по улиците и да си говорим с хората. Въобще не очаквах, че тези няколко интервюта и снимки ще доведат до нов социален проект. Стартирах страница във фейсбук, подобна на Humans of New York – нашата се нарича Faces of Ramadan. Първоначално го формулирахме така, свързано с Рамадан, за да може да имаме извинение да започнем разговор с хората. Тъй като Хеброн е изключително консервативно място. Започнахме с въпроси като „Какво е за вас Рамадан”, „Как празнувате Рамадан” и т.н., но се оказа, че на хората им е далеч по-интересно да говорят за себе си и за живота си. Всеки разговор беше много интересен и страницата ни бързо придоби популярност. В един момент ние станахме търсени, дори хората ни спираха по улицата, за да ги интервюираме.”

„В Палестина все още има невероятен контакт между хората. По време на Рамадан хората непрекъснато се канят на вечери, всички поколения са на едно място, средата и общуването са много различни, всички държат на семейството и ценностите. Там се чувствах толкова обичана и ценена. Хората са много топли един с друг, много загрижени един за друг и може би това идва от атмосферата на несигурност. Бях много щастлива, защото и с учениците ми можехме да говорим на наистина задълбочени теми. Освен това ти не можеш да избягаш от ситуацията, не може около теб да има война, а ти да се затвориш в една стая и да преподаваш някакви абстрактни неща. В един момент просто подготвях въпроси и всеки час говорехме и споделяхме преживявания. В един такъв час един от моите ученици – 24-годишен, ми разказа как е бил арестуван по време на протест и е прекарал 30 дни в килия - голяма, колкото да можеш да седнеш свит и да се изправиш.”

Маги споделя, че колкото и време да прекараш там,

Трябва ежедневно да търсиш и намираш смисъл във всичко около себе си, да преоткриваш смисъла иначе е лесно да изгубиш вярата си в хората. Същевременно пропагандата те кара да се чудиш ти ли не виждаш добре какво се случва, да се чудиш в какво да вярваш.

„Аз самата имах много пропуски в знанията си за конфликта, но живеейки с хората там, започнах да си попълвам картинката – разказва 21-годишната българка. – Причината, поради която има противопоставяне от страна на палестинците, е защото те чувстват огромна несправедливост, тъй като земята и домовете им са били завзети от израелците и отдадени от Великобритания без право преди 60 години. Съществуват много неща, които ежедневно им напомнят за тази несправедливост - от много прости до много големи неща. Например град като Хеброн, в който живеят половин милион палестинци и 400 израелски заселници, е разделен на две равни части – израелска и палестинска.

Съответно в този и във всички останали градове през няколко метра има пропусквателни пунктове с израелски войници. Представи си, че живееш в стария град и сутрин трябва да отидеш на работа в новата част на града, трябва да изминеш по-малко от километър, но ще бъдеш спрян 5-6 пъти. На всеки един от тези пунктове си показваш документите, проверяват ти чантата и т.н. Ако решат да се заядат с теб, няма какво да направиш, не можеш да минеш, няма на кого да се оплачеш. Това си е отношение от страна на войниците, които са обучавани и възпитавани по този начин.

Например въпреки че Източен Йерусалим е палестински, палестинците от Западния бряг нямат право да го посещават. През двумесечния си престой там успях да посетя 6 пъти Йерусалим, но много от приятелите и колегите ми в Палестина не просто никога не са били, но и никога през целия си живот няма да посетят Йерусалим. Имат ужасно много ограничения, които рефлектират върху ежедневието и хората няма как да забравят конфликта.

Конфликтът започна с новината, че трима израелски заселници са били отвлечени. Броени часове след това имаше повече от 300 ареста, затвориха границите, съответно никой палестински гражданин не можеше да напусне Палестина. Бомбардираха къщите на заподозрените, което съсипва живота на много хора, тъй като в една къща живеят няколко поколения и няколко семейства.
Имам приятели израелци, които нямат представа какво се случва в Палестина, на тях им показват съвсем различна картинка. Възпитанието и образованието там са съвсем различни.
И макар да попаднах в Палестина в такъв момент, не е имало и секунда, в която да съжалявам, че съм там. Преподавах английски на младежи и бях изключително щастлива, че с енергията и опита си мога да ги вдъхновя да развиват потенциала си, да използват изкуството и лидерските си качества за осъществяване на социална промяна.”

Прочетете повече за Маги и пътуванията й тук

* Екипът на Dama.bg осъзнава, че тази история не е обективно свидетелство за събитията в Газа, но твърдо вярваме, че опитът на една 21-годишна българка, която не се страхува да се потопи в атмосферата на Палестина, е нещо, което си струва да се разкаже.

НАЗАД