Знам, че е трудно. Болезнено. Невъзможно. Но е време да признаеш. Да признаеш, че приятелките ти са прави, когато казват, че вече не си същият човек. Да признаеш, че сърцето ти не лъже, когато ти нашепва, че не си истински щастлива. Да признаеш, че е време да си вървиш...
Отново си казваш обаче, че нещата не са толкова зле... Че могат да се променят... Че няма идеални връзки...
Така е. Няма идеални връзки. Няма идеални хора. Но има хора, които ти помагат да се развиваш. И такива, които те дърпат назад. Изцеждат те. Уморяват те. Пречат ти да бъдеш щастлива.
Ако следващите редове важат за теб, ако виждаш себе си като в огледало, ако някъде в душата ти боли, докато четеш... прогледни! Признай истината пред себе си! И тръгни – към новия живот, към щастието ти, към себе си!
1. Не си спомняш кога за последно се усмихваше без причина.
Да се усмихваш без причина е един от най-сигурните сигнали, че си щастлива. Че си на правилното място. С правилния човек. Че обичаш и си обичана... Липсата на усмивки без повод показват, че в живота ти просто липсва всичко това. Но за да запълниш липсите, първо трябва да ги видиш, нали?
2. Чувстваш се изгубена.
Струва ти се, че живееш в перманентна мъгла и не виждаш път пред себе си. Иска ти се да се махнеш, но не знаеш къде. Чувстваш се изгубена. Сама... Скъпа, осъзнай го - самотна си, не защото си сама, а защото си с грешния човек.
3. Представяш си колко по-свободна и истинска би била, ако тази връзка не беше част от живота ти.
Гледаш романтични филми и си представяш, че си главната героиня на техните истории. Фантазираш си, че този хепи енд ще е твоят хепи енд... И той може да бъде. Стига да смениш главния герой. Стига да смениш ролята, която изпълнява твоята героиня.
4. Изостави нещата, които обичаш.
Тези неща те правеха това, което си. Или което беше. Караха те да се чувстваш жива. Силна. Пълна с енергия и ентусиазъм. И когато се отказа от тези неща, за да му се харесаш, за да му се посветиш, всъщност... се отказа от себе си.
5. Все по-рядко се виждаш с приятелките си.
От самото начало не одобряваше твоите приятелки и начина, по който ти „влияят”. Твърдеше, че те настройват срещу него. Твърдеше, че след срещата си с тях си различна. Да, беше различна. Защото отново беше себе си. Но за да не влизаш в конфликт с него, за да не го предизвикваш, ти постепенно се отдалечи от тях. Отдалечи се от себе си.
Скъпа моя, изтерзана моя, виждаш ли как обърна гръб на всичко, което обичаше, на всичко, което те зареждаше, на всичко, за което мечтаеше. Обърна гръб на живота си в името на един живот, който той ти обещаваше. Живот, който никога не се случи. И няма да се случи.
Живот, който просто не е твоят живот...
Време е да го признаеш пред себе си. И да продължиш напред. Заради себе си.
НАЗАД