Ще се справиш. Наистина ще го направиш.
Времето е сега. Позволила си да се чувстваш малка и безпомощна твърде дълго. Не е необходимо да обвиняваш себе си за това, защото можем да функционираме само по начина, който работи за нас в момента. Правила си възможно най-доброто с това, което си имала. Сега осъзнаваш, че можеш да вземеш решение да спреш да раздаваш силата си. Сега спираш.
Каквото и да се е случило, каквото и да те е принудило да опишеш как се отнасяш към себе си, изкажи своята благодарност. Сега имаш втори шанс, шанс да се промениш и да преоткриеш коя си. В теб има толкова много любов и светлина, скъпа сладка душа. Може би си ги изгубила отдавна. Може би се чувстваш така, сякаш никога не си разбрала, че съществуват в теб. Но е така. Съществуват във всеки един от нас, но мнозина нямат представа откъде да започнат да ги търсят. Мнозина се страхуват да ги приемат, предпочитат да живеят в удобно самодоволство. Не и ти. Пламването на светлина улавя ъгъла на окото ти и разбра, че това е поглед върху собствената ти възможност. Твоят собствен потенциал. Време е да спреш да пускаш всички онези ужасни гласове в главата си да ти казват, че не си достатъчна.
Сега ги смекчаваш завинаги. Вече не копнееш за миналото, пренебрегваш настоящето и се страхуваш от бъдещето. Сега поглеждаш напред в бъдещето, прегръщаш настоящето и оставяш миналото да се изплъзне с леко издишване на облекчение. В края на краищата ти си могъщо същество и най-важното - нещо магическо цъфти в духа ти, което ти позволява да видиш и празнуваш себе си заради всичко, което си.
Това откровение произтичаше отнякъде. Искаше да се промениш, изправи се пред себе си и посвети сърцето и ума си на разтварянето на бариерите, които блокираха пътя към свързване с вътрешната ти светлина. Дай си уважението, което заслужаваш. Преодоляването на гласовете, страховете, несигурността - това не е лесно. Работата е непреклонна и разбираш, че продължава, докато живееш. Разликата е, че сега виждаш какво се крие отвъд и вярваш с цялата си душа, че си струва всяка болка, скръб и травма, които прегръщаш по време на пътуването.
В крайна сметка всичко, което имаш, е себе си. Няма да се оставиш да се свиеш, за да паснеш на кутията, която светът ти определя. Няма кутия, няма достатъчно широк съд, който да задържи силата, която притежаваш Пренебрегваш неверниците, заглушаваш шума на онези, които не могат да се справят с това, че някой друг се лекува, и вървиш напред към съдбата си. Намери своята компания. В очакване сме да се върнеш у дома.
НАЗАД