„Докато бях така уязвима, ти се промъкна като крадец в живота ми. Открадна част от мен и бързо си замина, преди да разбера какво липсва... Накара ме да се чувствам сигурно в присъствието ти, а едва после осъзнах, че си откраднал сърцето ми и че съм загубила частица от себе си.
Ти беше такъв умел крадец – накара ме да повярвам, че вторият шанс може да се превърне в безкрайно много шансове, стига да обичаш някого достатъчно силно. Помня как споделяше с мен песните и стихотворенията, които пишеше. Чувствах се толкова горда, защото ми показа частица от себе си. И все пак тази гордост беше примесена със съмнения и тъга, защото знам колко добър си в това да пленяваш чуждите сърца.
Въпреки всички съмнения и обвинения, аз оставам спокойна. Научих се да обичам всичките ти несъвършенства, защото знам, че не си идеален, но се опитваш да бъдеш. Готова съм да поема всички рискове, защото вярвам в нас.
Ти не си просто крадец, а воин. Виждала съм те как се бориш срещу неправдата и колко пъти си бил съден несправедливо. Още помня всички истории, които ми разказа. Истории, които знам, че не споделяш така лесно. Ти отвори сърцето си за мен, отвори вече зарасналите рани, за да ме допуснеш до себе си и миналото си.
Помня всички вечери, в които, с оголени души, сме говорили до изгрев слънце. Дали и за теб тези мигове означават толкова много? Надявам се. Надявам се, защото вярвам в нас.
Ти си нещо повече от крадец, който отмъкна сърцето ми, ти също така ми подари частица от своето. Да, връзката ни не беше идеална, но коя връзка е такава? Знам само че присъствието ти ми е достатъчно, за да съм щастлива.
Защото аз все още вярвам в нас.“