Алис подозираше, че момчето, което често събираше остатъци от ресторанта й, крие нещо, така че един ден тя реши да го проследи. Но това, което откри, я шокира.
— Имаш късмет, момче. Днес имаме много остатъци и можеш да ги вземеш вкъщи, каза Стив. Той беше главният готвач в ресторанта на Алис и често отделяше храна за Кристофър, малко момче, което редовно идваше в ресторанта да яде.
— Наистина ли? Толкова много храна? Толкова много, че да я споделя с приятелите си?
— Очите на Кристофър светнаха.
— Да, Крис – отговори Стив с широка усмивка.
– Чакай тук, ще ти донеса пакетите.
Кристофър беше щастлив да получи храната. Той благодари на Стив с лъчезарна усмивка, помаха за сбогом и си тръгна щастливо. Алис наскоро разбра, че това е обичайна практика в нейния ресторант, докато не видя Кристофър да си тръгва през нощта. Тя обаче не беше сигурна, че момчето всъщност яде остатъците, само за да засити глада си.
„Трябва да разбера какво става с това дете.
„Все пак той не изглежда бездомен“, помисли си тя, наблюдавайки го.
През следващите дни Алис чакаше завръщането му и когато той дойде на третия ден, тя отиде до него.
— Здравей, дошъл си за остатъците ли? — нежно попита тя.
— Да! – ентусиазирано отговори Крис.
— Можете ли да повикате готвача? Сигурно ми е оставил пакети.
Алис му се усмихна.
— Няма нужда от това. Сготвих прясна храна за теб, за да не се налага да ядеш остатъци. Между другото, как се казваш?
— О, това е много мило от ваша страна, благодаря – отвърна Кристофър.
– Казвам се Кристофър, но можеш да ме наричаш Крис.
— Защо не ядеш вкъщи, Крис? — попита Алис.
— Майка ти да не е болна?
Изражението на Кристофър се промени.
— Ами… всъщност живея в сиропиталище и храната там е лоша. Всеки път, когато идвам тук, вашият персонал ми помага. Много съм ви благодарен за това. Както и да е, трябва да тръгвам – каза той и избяга.
През цялото това време Алис подозираше, че момчето крие нещо. И така, този ден тя реши да го последва. Това, което видя след това, я шокира. Вместо да отиде в сиропиталището, Крис се приближи до една къща, остави торбата с храна на верандата и избяга. Скоро една възрастна жена излезе, огледа се озадачено, взе пакета и се върна в къщата.
Алис се канеше да почука на вратата и да попита жената коя е и откъде познава Кристофър, но в този момент тя получи спешно обаждане от ресторанта и трябваше да си тръгне.
На следващия ден, когато Кристофър отново дойде в ресторанта, тя вече го чакаше.
— Можеш ли да ми обясниш нещо, Крис. Знам, че не взимаш храната за себе си. Бъди честен, коя е тази жена?
— Съжалявам, че те излъгах – веднага призна Крис.
— Носех храна на баба ми. Тя е единственото семейство, което ми е останало. Алис беше зашеметена.
— Тогава защо живееш в сиропиталище?
Крис се намръщи.
— Когато родителите ми починаха, баба ми не успя да получи попечителство над мен, защото нямаше достатъчно пари. Тя дори не може да си позволи храна, така че всеки ден вземам храна оттук и я оставям пред дома й.
Алис се гордееше с начина, по който Крис се грижеше за баба си, но в същото време й беше мъчно за тях. Още същия ден тя отиде при баба му и й разказа всичко. Бабата на Кристофър, Едит, беше шокирана, когато разбра, че внукът й е оставял торбите с храна пред вратата й.
— Наистина ли е бил моят внук? — почти извика Едит.
— Боже мой, как ми липсва! Толкова съжалявам, че не мога да му помогна.
— Не се притеснявайте, мадам — успокои я Алис.
-— Има начин да помогна на вас и внука ви.
Алис отиде в сиропиталището, където живееше Кристофър, и подаде молба за настойничество над момчето. За щастие всички формалности бяха бързо уредени и Кристофър успя да се върне у дома при баба си. „Не знам как да ти благодаря за това, което направи, Алис“, благодари Едит. „Винаги съм искала да бъда близо до внука си, но обстоятелствата се стекоха така, че…“ Едит избухна в сълзи.
„Няма нужда да ми благодарите, мадам“, отвърна Алис.
— Бях повече от щастлива да помогна. Загубих родителите си, когато бях малкда, така че разбирам колко е важно да сте близо до семейството си. Едит хвана ръцете на Алис.
— Не мога да ти благодаря достатъчно, но винаги можеш да ни идваш на гости. Ти вече си като част от семейството ни.
— Много мило от ваша страна, мадам — каза Алис, почти разплакана.
— Много бих искала. Вече обичам Крис. Той е прекрасно момче.
— О, да, такъв е – съгласи се Едит.
— Сега само трябва да намеря начин да му осигуря добър живот.
— В такъв случай имам предложение за вас…
Едит мислеше, че Алис ще й предложи работа в ресторанта, но когато чу какво е, тя отново се разплака.
— Знам, че това може да е неочаквано, но тъй като загубих родителите си, и на мен ми липсва да имам семейство. Ще се радвам ти и Крис да бъдете моето семейство. Що се отнася до образованието на Крис, то е моя отговорност, защото аз съм негов настойник.
„Разбира се, скъпа“, отвърна Едит и я прегърна.
– Никога няма да ти се отблагодаря достатъчно за добротата ти. Ти буквално се яви в живота ни като ангел.“
— Няма нужда да ми благодариш — каза Алис.
– Сега имам семейство и това е най-голямото богатство, което мога да притежавам.
Не всички герои носят пелерини. Алис спасил Кристофър и баба му от бедност и станала истинска героиня за тях.
НАЗАД