Ако имаш късмет, ама наистина голям късмет, в живота си ще срещнеш хора, с които няма да искаш да си никой друг освен себе си. Ще умееш да общуваш с тях с лекота. Няма да премисляш думите си, да въртиш действията в главата си. Да претегляш правилно и грешно. Няма да се налага да четеш между редовете им. Всичко ще е ясно. Те са си те, а ти можеш да бъдеш ти. Всичко ще се случва плавно, без тежеста на онези свързвания, в които непрекъснато се стремиш да надскочиш себе си в очите им. Да се променяш, за да се нагодиш към тях. Ти отново ще се стремиш към съвършенство, но не в онзи налудничав смисъл водещ към психарщина, напротив. Ще искаш да си по-добър за себе си изначално, а в последствие ще виждаш как това влияе и на тях.

Това не се случва винаги и при всички. Заради това и доста хора не го разбират. Просто трябва да имаш късмет, ама наистина голям късмет. И да се научиш да бъдеш себе си. Лесно е да се запознаваме с някого и да го отрупваме с положителните си качества. Аз съм добър, съпричастен, красив, умен и прочие прекрасни неща.

Ако започнем отзад напред е по-трудно. Ако извадим първо боклука в нас, защото извинявам се, драги, но ако мислите че сте безсмъртни, безценни и незаменими, сте в тотална заблуда и стартът ви е още някъде преди нулата. Та, ако го извадим, ще разберем че до нас ще останат само хората, от чието присъствие имаме нужда.

Но наистина, това само ако имате късмет. Голям късмет и сте себе си. И сте свикнали със себе си. Защото само човек, който обича усамотението, не самотата, а усамотението, и може да ѝ се наслаждава, е готов да се впусне в такива отношения, в които не изискваш нищо към другия. Ако не можете това, вие винаги ще изпитвате алчност към човека до вас, независимо от неговата роля в живота ви. Ще се държите с него като към длъжник. Длъжен да ви забавлява, да ви разбира, да бъде до вас, да остава. Взимайте най-хубавото от срещите си. Всеки се появява в живота ви с причина и носи със себе си урок. Вие учите от него, той от вас също. Това е неизчерпаем ресурс. Понякога такава среща се случва за секунда, ден, няколко години. Понякога е до края. Но това, ако имате късмет, нали? И позволите на другия да е себе си.

Автор: Силвия Крумова, silviámica