Всяка раздяла ми напомня за теб, колко беше лесно всичко и колко безболезнено.
Всяка раздяла ми напомня за деня, в който ми каза, че никой няма да ме оцени така, както ти, когато ми каза, че само ти можеш да ме направиш щастлива. Ти ми каза, че ще го видя, но не ти повярвах. Вече знам, че си бил прав.
Всяка раздяла ми напомня, че ми се изплъзна.
Мислех, че ще срещна по-голяма любов, ще открия нов дом, но ти бе единствен. Ти ме успокояваше, караше ме да се чувствам сигурна. Сега ми е по-трудно да го постигна.
Всяка раздяла е нова безсънна нощ, в която мисля за теб и каква беше връзката ни.
Всяка раздяла е нов ден, през който разглеждам старите ни снимки, съобщения и гледам профила ти. Искайки да се върнеш.
Всяка раздяла ме кара да се чудя дали в сърцето ти още има място за мен, или ме е забравило. Чудя се колко му липсвам и дали и ти мислиш за мен. Аз съм прекалено горда, за да направя нещо.
Всяка раздяла ме кара да се съмнявам в изборите си, дали ще се появи друг, или ти си Единствен.
Знам, че си мислиш, че аз се отказах от теб. Очакваше да се боря за теб. Бяхме млади и глупави. Не знаехме какво е любовта. Надявам се да си осъзнал, че трябваше да открия себе си, защото нямах друг избор, друга възможност. Сега мога да обичам истински.
Всяка раздяла някак ме връща към теб и към миналото. Иска ми се да преглътнем гордостта си и да се свържем един с друг. Трябваше ли да се изгубим, за да се открием отново?
Обещавам ти, че този път ще се броя за теб и за нас!
НАЗАД