Той се появи като силен повей на вятъра. Обърна посоката на живота ми. Кара ме да се усмихвам всеки ден. Всеки път щом го срещна, той се радва на моето присъствие и ми го казва. Казва ми как аз съм единственото хубаво нещо, което се е случило през целия му ден. Невероятен събеседник, но никога не бих предположила накъде ще поемат нещата.
Познавахме се от седмица, когато разбрахме, че живеем в един блок. Оттогава непрекъснато ни се случват уникални неща. Когато седях и чаках метрото си, той се появяваше изневиделица. Чудо! Магично съкровище! Започнахме да се прибираме заедно. Всеки ден разговорите се разливаха като рекичка през май. Умерени, плавни и приятно топли.
Един ден се прибирахме заедно и аз измръзвах. Той се обърна към мен и констатира: "Ти замръзваш!". Веднага свали якето си и ми го наметна. Казах му, че няма нужда. Беше много мил, а отдолу бе само по тениска. Той настоя, че на него не му е студено и аз трябва да се стопля. Когато стигнахме на спирката вече ми бе топло и трябваше да му върна якето, защото щеше да замръзне. Когато го облече, той ме помоли да прочета надписа, избродиран върху якето: "Да бъде носено само от притежателя и гаджето му".
Каза ми, че за него аз съм като Хелоуин - обвита в мистерия, потайна и вълшебна. Всяка следваща дума бе ненужна.
Автор: Магдалена Ангелова
НАЗАД