Хей, познайте? Ожених се преди две седмици. И като повечето хора попитах някои от по-възрастните и мъдри мои познати за няколко бързи съвета от собствения им опит, за да се уверя, че със съпругата ми няма да объркаме всичко. Мисля, че повечето младоженци го правят, особено след няколко коктейла от свободния бар, за който са платили прекалено много пари.
Но разбира се, не бях удовлетворен от само няколко снимки и се наложи да направя по-голяма крачка.
Имам връзка с хиляди умни и удивителни хора, благодарение на сайта си. Защо да не се консултирам с тях? Защо не ги попитам за техните най-добри съвети за връзките и брака? Защо да не синтезирам цялата им мъдрост и опит в нещо директно и приложимо във всяка връзка? Защо да не направя уникален „Наръчник за двойки от всякакви възрасти“ от морето от умни и мъдри партньори, които посещават сайта ми?
Това и направих. Отправих запитването седмица преди сватбата си към всички, които са женени от 10 и повече години и все още са щастливи в брака си. Попитах ги: Какви уроци биха предали на другите, ако могат? Какво работи при вас с партньора ви? А ако сте разведени, какво не е проработило?
Отзивът беше огромен. Почти 1500 човека отговориха, много от които бяха написали не параграфи, а цели страници. Отне ми близо 2 седмици да ги прегледам, но го направих. И това, което открих, ме изуми.
Те се повтаряха!
Това не е обида или нещо подобно. Напротив – точно обратното. Бяха написани от умни хора от всички краища на света, с различни истории, трагедии, грешки и триумфи...
И все пак те казваха едни и същи неща.
Което означава, че тези неща са много важни и по-важното – работят! Ето кои са те:
1. Бъдете заедно заради правилните причини
Никога не бъдете с някого, защото друг ви е карал да го направите. Ожених се първия път, защото бях отгледан като католик и това е нещото, което трябваше да направя. Грешка. Ожених се втория път, защото бях нещастен и самотен и си мислех, че ако имам любяща съпруга, тя ще оправи всичко за мен. Също грешно. Отне ми три опита да разбера нещо, което беше очевидно от самото начало - единствената причина да бъдеш някого е това, че обичаш да си около него. Наистина е толкова просто.
- Грег
Преди да преминем към нещата, които трябва да правите във връзката, ето какво да не правите.
Когато помолих читателите си за съвети, добавих една уговорка, която се оказа озаряваща. Попитах хората, които са женени за втори, трети или четвърти път, какво са правили грешно предишните пъти. Къде са сбъркали?
Най-честият отговор беше „да бъда с този човек поради грешните причини“.
Някои от тези грешни причини включваха:
- Натиск от приятели и семейство
- Чувство, че са „загубеняци“, защото са необвързани и са се задомили за първия срещнат човек
- Да бъдат заедно заради имидж – защото връзката изглежда добре на хартия (или снимки), а не защото двамата всъщност се харесват
- Това, че са били млади и наивни и безнадеждно влюбени, мислейки, че любовта ще разреши всички проблеми
И ще видим по-надолу в тази статия, че всичко, което кара връзката да „работи“ (и под „работи“ имам предвид, че тя е щастлива и устойчива и за двамата) изисква искрено и дълбоко възхищение между двамата. Без това взаимно възхищение, всичко друго би било безсмислено.
Другата „грешна“ причина да започнете връзка е, както Грег казва, желанието да „поправите“ себе си. Това желание да използвате любовта на някого, за да облекчите собствените си емоционални проблеми неизбежно води до зависимост, нездравословна и разрушителна динамика между двама човека, които тактично се съгласяват да използват любовта си като начин да се разсеят от това, че мразят самите себе си. Ще стигнем до съзависимостта по-късно в статията, но сега е полезно да посочим, че любовта сама по себе си е неутрална. Тя е нещо, което може да бъде здравословно или нездравословно, да помага или да наранява, в замисимост от това защо и как обичате някой друг и как сте обичани от него. Сама по себе си любовта е недостатъчна да поддържа връзката.
2. Имайте реалистични очаквания за връзката и романтиката
Определено няма да сте тотално луди един по друг всеки ден от остатъка на живота си и това „и заживели щастливо до края на дните си“ просто настройва хората за провал. Те започват връзките си с нереалистични очаквания. И в момента, в който осъзнаят, че вече не са „луди“, те мислят, че връзката е разбита и изчерпана и трябва да си тръгнат. Не! Ще има дни, седмици или дори по-дълги периоди, в които няма да сте влюбени гълъбчета. Дори ще се будите някои сутрини, ще поглеждате половинката си и ще си мислите „Уф, още си тук...“. Това е нормално! И по-важното, да се примирявате с това си заслужава, защото това също ще се промени! След ден, седмица или дори по-дълъг период, ще погледнете този човек и ще изпитате огромен прилив на любов и ще го обичате толкова много, че ще си мислите, че сърцето ви ще се пръсне от любов. Защото любовта, която е жива, постоянно се развива. Тя се разширява и свива, омеква и се втвърдява. Не винаги ще е така, както е било преди и не трябва да е така. Мисля, че ако повече двойки разбират това, все по-малко хора ще се панират и ще прибягват до раздяла и развод.
- Паула
Любовта е забавно нещо. В древността хората наистина са смятали, че любовта е болест. Родителите са предупреждавали децата си за това, а възрастните бързо уреждали браковете им, преди децата да са достатъчно възрастни да направят нещо в името на емоциите си.
Това е защото любовта, макар и да ни кара да се чувстваме щастливи и свободни, сякаш сме под въздействие на наркотици, ни прави много ирационални. Всички познаваме по някое момче или момиче, което е напуснало училище, продало колата си и е похарчило парите си, за да се ожени за „любовта на живота си“. И всички знаем, че това момче или момиче, няколко години се е завърнало към реалността, чувствайки се като разорен глупак. Това е необузданата любов. Това е начинът на природата да ни примами да правим луди и ирационални неща, за да създадем потомство с друг човек – вероятно защото ако спрем и мислим за последствията от това да имаме деца и да бъдем с този човек завинаги, никой не би го направил. Както Робин Уилямс се е пошегувал – „Господ е дал на мъжът мозък и пенис, но толкова кръв, че да не може да ги управлява заедно“.
Романтичната любов е капан, създаден, за да може двама човека да забравят за недостатъците на другите за толкова дълго, че да могат да си направят деца. И най-често продължава само няколко години. Това изтръпващо вълнение, което изпитвате, докато гледате в очите на другия, сякаш са звезди – да, това си отива. Случва се при всички. Но веднъж щом си отиде, трябва да знаете, че сте се обвързали с човек, когото истински уважавате и ви допада да бъдете с него – в противен случай нещата ще станат трудни.
Истинската любов – дълбоката, трайна любов, която е непроницаема за емоционалните капризи – е избор. Това е постоянно обвързване за даден човек, независимо от настоящите обстоятелства. Това е отдаване на човек, който знаете, че не винаги ще ви прави щастливи – и не е задължен! – и човек, който ще трябва да разчита понякога на вас, както и вие ще се налага да разчитате на него.
Тази форма на любов е много по-трудна. Най-вече, защото не винаги е приятна. Не е бляскава. Това са много сутрешни посещения при доктора. Това е почистване на телесни течности, до които не ви се иска да се докосвате. Това е да се справяте с несигурностите, страховете и идеите на другия, дори и да не ви иска.
Но тази форма на любов е много по-задоволяваща и значима. И в края на краищата тя носи истинско щастие, а не просто поредица от приятни моменти.
Щастливият край не съществува. Всеки ден се будите и решавате да обичате партньора и живота си – доброто, лошото и грозното. Някои дни са борба, а в други ще се чувствате като най-големия късметлия на света.
- Тара
Много хора никога не се научават да отглеждат тази дълбока и безусловна любов. Много хора вместо това са пристрастени към възходите и паденията на романтичната любов. Те се наслаждават на чувствата. И когато чувствата си отидат, си тръгват и те самите.
Много хора навлизат във връзки, за да компенсират неща, които им липсват. Това е еднопосочен билет към отровна връзка, защото прави любовта ви условна – ще обичате партньора си, докато той ви помага да се чувствате добре. Ще му давате, докато и той дава на вас. Ще го правите щастлив, докато и той ви прави щастлив.
Тази условност предотвратява всяка истинска и дълбока интимност и приковава връзката към вихъра на вътрешните драми на всеки от двамата.
3. Най-важният фактор във връзката не е комуникацията, а уважението
Това, което смятам, че е на първо място, е уважението. Не сексуалното привличане, външният вид, споделените цели, религията или липсата й, нито пък любовта. Ще има моменти, в които няма да изпитвате любов към партньора си. Това е истината. Но никога не искате да губите уважението към партньора си. Изгубите ли го, няма връщане назад.
- Лори
Докато сканирахме сред стотиците отговори, които получихме, с асистентката ми забелязахме интересна тенденция.
Хората, които са минавали през разводи и/или са били с партньорите си от не повече от 10-15 години, винаги говореха, че комуникацията е най-важната част. Говорете често. Говорете открито. Говорете за всичко, дори и да боли.
И има известна доза истина в това – ще стигнем до него по-късно.
Но забелязахме, че хората, чиито бракове продължават 20, 30 или дори 40 години, казваха, че най-важното е уважението.
Смятам, че тези хора с богатия си опит са се научили, че комуникацията, независимо колко открита, прозрачна или дисциплинирана, винаги ще се разруши в даден момент. Конфликтите са неизбежни и чувствата винаги ще бъдат наранявани.
И единственото нещо, което може да спаси вас и партньора си, което може да ви предпази от тежкото падане, е безпогрешното уважение един към друг, фактът, че имате високо мнение един за друг и си вярвате – често повече, отколкото вярвате в самите себе си – и доверие, че партньора ви дава най-доброто от себе си.
Без скалата на уважение под самите вас, ще се съмнявате в намеренията на другия. Ще съдите изборите му и ще нахлувате в независимостта му. Ще изпитвате нужда да криете някои неща един от друг от страх, че ще бъдете критикувани. И тогава се появяват пукнатините.
Със съпруга ми правим 15 години тази зима. Мислих много за това какво ни задържа заедно, докато браковете покрай нас се рушат (наистина, навсякъде е... изглежда сме на тази възраст). Единствената дума, до която достигам, е „уважение“. Разбира се това означава да показвате уважение, но това е прекалено повърхностно. Просто да го показвате не е достатъчно. Трябва да го усещате дълбоко в себе си. Аз дълбоко и истински го уважавам заради работната му етика, търпението, креативността, интелигентността и ценностите му. От това уважение произтича всичко друго – доверие, търпение, постоянно (защото животът понякога е прекалено труден). Искам да чуя какво иска да ми каже (дори и да не съм съгласна с него), защото уважавам мнението му. Искам да му позволя да има малко свободно време в заетите ни животи, защото уважавам избора му как да прекарва времето си и с кого да го прекарва. И наистина, с това взаимно уважение, се чувстваме в безопасност да споделим най-дълбоките и интимни части от себе си с другия.
- Никол
Трябва също така да уважавате себе си. Също така и партньорът ви трябва да уважава себе си. Защото без това самоуважение, няма да се чувствате достойни за уважението, с което ви възнаграждава партньорът ви. Няма да желаете да го приемете и ще намирате начини да го подцените. Ще изпитвате постоянна нужда да компенсирате и да доказвате, че заслужавате любов, което в един момент ще се отрази на отношенията ви.
Уважението към партньора ви и уважението към самите вас са свързани. Един читател на име Олов пише: „Уважавайте себе си и съпругата си. Никога не й говорете лошо, нито пък говорете лошо за нея. Ако не уважавате жена си, не уважавате и себе си. Вие сте я избрали – живейте с този избор“.
Как всъщност изглежда уважението?
Ето някои примери от читателите ни:
- Никога не говорете лошо за партньора си, нито пък се оплаквайте за него пред приятелите си. Ако имате проблем с партньора си, трябва да водите този разговор с него, не с приятелите си. В противен случай ще разрушите уважението си към него и ще се чувствате по-зле затова, че сте с него, не по-добре.
- Уважавайте това, че партньорът ви има различни хобита, интереси и перспективи от вас. Само защото прекарвате времето и енергията си различно, това не означава, че той е по-добър или лош от вас.
- Уважавайте това, че думата на партньора ви е толкова силна във връзката ви, колкото и вашата, че вие сте един екип и ако някой не е щастлив, значи екипът не е успешен.
- Без тайни. Ако наистина сте заедно в това и уважавате другия, всичко трябва да бъде честно. Падате си по друг човек? Обсъдете го. Посмейте се заедно. Имате странна сексуална фантазия, която звучи налудничаво? Бъдете открити за това. Нищо не трябва да е забранена тема.
Уважението върви ръка за ръка с доверието. И доверието е кръвта на връзката (романтична или приятелска). Без доверие, няма да има усещане за интимност и комфорт. Без доверие, партньорът ви ще се превърне в задължение в съзнанието ви, нещо, което трябва да бъде избягвано и анализирано, а не защитен дом за сърцето и ума ви.
4. Говорете открито за всичко, особено за нещата, които са ви наранили
Винаги говорим за нещата, които ни тревожат един с друг, а не с други хора! Имаме толкова много приятели, чиито бракове не работят добре и те ми казват какви са проблемите. Аз не мога да им помогна, те трябва да говорят с половинките си за това, те са единствените, които могат да им помогнат да оправят нещата. Ако можете да откриете начин винаги да говорите с половинката си за нещата, които ви тревожат, значи може да се справите с всеки проблем.
- Рони
Не бива да има тайни. Тайните ви разделят. Винаги.
- Трейси
Получавам стотици имейли от читатели, които молят за съвети. Голям процент от тези имейли включват проблеми във връзките.
(Тези имейли също се повтарят.)
Преди няколко години открих, че отговарям на мнозинството от тези имейли с един и същи отговор – „Вземи това писмо, принтирай го и го покажи на партньора си. След това се върни и ме попитай отново“.
Този отговор стана толкова често срещан, че си го направих на шаблон, защото се изморих да го копирам отново и отново.
Ако нещо ви тревожи във връзката ви, трябва да искате да го изкажете. Казването му изгражда доверие, а доверието – интимност. Може да боли, но все пак трябва да го направите. Никой не може да поправи връзката ви за вас. Нито пък трябва. Както мускулната треска помага на мускулите да станат по-силни, често това да въведете известна болка във връзката си чрез чувствителност е единственият начин да направите връзката си по-силна.
След уважението, доверието беше най-често споменаваната черта в здравословната връзка. Повечето хора я казваха в контекста на ревността и изневярата – доверете се на партньора си да излиза сам, не бъдете несигурно и гневни, когато го видите да говори с някой друг и прочие.
Но доверието е много по-дълбоко от това. Защото ако наистина говорим за дългосрочна връзка, може да се сблъскате с някои неща, които са на живот и смърт. Ако – недай Боже! – се разболеете от рак утре, ще се доверите ли на партньора си да остане с вас и да се грижи за вас? Ще се доверите на партньора ви да гледа детето ви сам за седмица? Имате ли му доверие да се справя с парите и да взима решения под натиск? Доверявате ли му се да не се обръща срещу вас и да ви обвинява, когато правите грешки?
Това са трудните неща. И е много по-трудно да мислите за тях, когато сте в началото на връзката. Доверието в началото на връзката е лесно. Нещо като: „О, забравих телефона си в апартамента й, вярвам й, че няма да го продаде и да си купи нещо с парите... мисля“.
Но колкото повече се задълбочава връзката, колкото повече се преплитат животатие ви, толкова повече ще се налага да се доверявате на партньора си да действа във ваша полза в отсъствието ви.
Има една стара песен, в която се пее: „Струва ми се, че ако не можеш да се доверяваш, не може да ти се има доверие“. Недоверието създава недоверие. Ако партньорът ви постоянно се рови във вещите ви, обвинявайки ви, че сте правили неща, които не сте и се съмнява във всичките ви решения, вие естествено ще започнете да се съмнявате в неговите намерения – Защо е толкова несигурен? Дали не крие нещо от мен?
Ключът към създаването и поддържането на доверие във връзката, е това и двамата партньори да бъдат напълно прозрачни и раними:
- Ако нещо ви тормози, кажете нещо. Това е важно не само за да забелязвате проблемите, когато се появяват, но и показва на партньора ви, че няма какво да криете.
- Тези малки несигурности, които мразите да споделяте с хората? Споделяйте ги с партньора си. Не само ще ги излекувате, но заедно с партньора си ще опознаете нещата, които ви тревожат и начините, по които ги компенсирате.
- Давайте обещания и ги спазвайте. Единственият начин напълно да изградите доверие, след като е било разбито, е да бъдете постоянни за дълго време. Не можете да го изградите, докато не се реванширате за предишните си грешки и не ги поправите.
- Научете се да различавате лошото поведение на партньора си от собствените си несигурности (и обратното). Това е трудно и вероятно ще изисква известна конфронтация, докато се научите. Но в повечето спорове във връзката, единият партньор си мисли, че нещо е напълно нормално, а другият – че е напълно сбъркано. Често е трудно да се различи кой се държи несигурно и кой поддържа гледната си точка. Бъдете търпеливи, когато се ровите за корена на проблема, а ако това са вашите несигурности, бъдете откровени за това. Изправете се срещу тях. И се борете за по-добро.
Доверието е като порцеланова чиния. Ако я изпуснете и се счупи, можете отново да я залепите с много грижа и внимание. Ако я изпуснете и се счупи отново, тя ще се разбие на много повече парченца и ще се изисква повече внимание и грижа, за да я изградите. Но ако я изпускате отново и отново, тя ще се разбие на толкова малки парченца, че никога няма да можете да я поправите, без значение какво правите.
5. Здравословна връзка се създава от двама здрави индивида
Знайте, че от вас зависи да направите самите себе си щастливи, това не е задължение на половинката ви. Не казвам, че не трябва да правите мили неща един за друг или че партньорът ви не може да ви прави щастливи понякога. Просто казвам да не възлагате очаквания партньорът ви да ви прави винаги щастливи. Това не е негова отговорност. Разберете какво ви прави щастливи като човек, бъдете щастливи и пренесете щастието си във връзката си.
- Манди
Много се говори за „жертвите“ във връзката. Трябва да поддържате връзката щастлива като постоянно правите жертва в името на желанията и нуждите на партньора си.
Има известна доза истина в това. Всяка връзка изисква единият партньор съзнателно да се отказва от някои неща понякога.
Но проблемът се появява тогава, когато цялото щастие на връзката зависи от другия и двамата хора са в постоянно състояние на саможертва. Само прочетете това изречение още веднъж – звучи ужасно. Напомня ми на една песен на Мерилин Менсън: „Застрелях се, за да те обичам – ако обичах себе си, щях да застрелям теб“. Връзка, базирана на саможертви, не може да издържи дълго и в един момент ще нарани и двамата.
Лошите връзки имат привидна стабилност, защото и двамата са заключени в косвена сделка да изтърпяват лошото поведение на другия, защото той толерира вашето и никой от двамата не иска да остане сам. На повърхността изглежда, че се прави компромис в отношенията, защото така трябва, но реалността е, че негодуванията назряват и двете страни се превръщат в емоционални заложници един на друг, вместо да се изпряват срещу собствените си глупости (отне ми 14 години да осъзная това, между другото).
- Карън
Щастливата и здрава връзка изисква двама щастливи и здрави индивида. Ключовата дума тук е „индивида“. Това означава двама човека със собствени идентичности, собствени интереси и перспективи и неща, които правят сами.
Затова опитите да контролирате партньора си (или да се подчините на контрола на партньора си), за да го направите „щастлив“ в един момент се обръща срещу вас – така унищожавате идентичността на всеки от партньора си, тези идентичности, които са ви привлякли един към друг на първо място.
Не се опитвайте да го променяте. Това е човекът, когото сте избрали. Той е бил достатъчно добър, за да се ожените за него, затова не очаквайте да се промени сега.
- Алисън
Никога не се отказвайте от този, който сте, заради човека до вас. Това само ще се обърне срещу вас и ще направи и двама ви нещастни. Имайте куража да бъдете такива, каквито сте и по-важното – позволете на партньора си да бъде такъв, какъвто е. Това са двамата човека, които са се влюбили на първо място.
- Дейв
Но как се постига това? Е, малко нелогично е. Но това е нещо, което стотици и стотици успешни двойки споделиха в имейлите си...
6. Давайте си пространство
Уверете се, че имате самостоятелен живот, иначе ще ви бъде трудно да живеете съвместен живот. Какво имам предвид ли? Имайте свои собствени интереси, собствени приятели, собствена подкрепа и собствени хобита. Припокривайте се, където е възможно, но не бъдете идентични и така ще има за какво да си говорите и какво да научавате за себе си. Това ще ви помогне да разширите хоризонта си като двойка, но и не е толкова скучно като да водите един и същ живот.
- Анонимно
Сред имейлите една от най-популярните теми беше колко е важно да си създавате пространство и да се разделяте един от друг.
Хората хвалят ползите от това да имате отделни банкови сметки, отделни кредитни карти, различни приятели и хобита, да ходите на почивки по отделно веднъж годишно (това е нещо голямо в собствената ми връзка). Някои дори предлагат отделни бани и дори отделни спални.
Някои хора се страхуват да дават на партньорите си свобода и независимост. Това произтича от липсата на доверие и/или несигурността да дадете на партньора си твърде много пространство, защото така ще открие, че не иска повече да бъде с вас. В общи линии, колкото по-некомфортно се чувствате със собствените си заслуги във връзката и колкото повече си мислите, че сте недостойни за любов, толкова повече ще се опитвате да контролирате връзката и поведението на партньора си.
Но по-важното, тази неспособност да позволите на партньора си да бъде такъв, какъвто е, е фина форма на неуважение. Все пак ако не можете да се доверите на съпруга си да отиде на голф с приятелите си или се тревожите да позволите на съпругата си да отиде за по питие след работа, какво говори това за уважението ви към способността на половинката си да се държи добре? Какво говори това за уважението ви към самите вас? В крайна сметка, ако си мислите, че няколко питиета ще прогонят приятелката ви от вас, значи не мислите особено високо за себе си.
Заедно сме от седемнадесет години. Ако обичате партньора си достатъчно, ще му позволите да бъде такъв, какъвто е, вие не го притежавате и не бива да контролирате с кого излиза, какво прави и как се чувства. Полудявам, когато виждам жени, които не позволяват на съпрузите си да излизат или ревнуват от други жени.
- Натали
7. Вие и партньорът ви ще пораснете и ще се промените по неочаквани начини – приемете това
За 20 години и двамата сме се променили значително. Сменихме вярата си, политическите партии, многобройни цветове и прически, но се обичаме и вероятно дори повече от преди. Порасналите ни деца непрекъснато разказват на приятелите си какви безнадеждни романтици сме. И нещото, което ни държи силни, е това, че не ни пука какво говорят другите за връзката ни.
- Доти
Една тема, която се появяваше повторно, особено при тези, женени от 20+ години, беше колко много се променят хората с напредването на годините и как трябва да сте готови да приемете партньора си, когато тези промени настъпят. Един читател коментира, че на сватбата, възрастен роднина й казал: „Един ден след много години, ще се събудиш и съпругът ти ще е различен човек – увери се, че ще се влюбиш и в този човек!“.
Логично следва, че ако има скала на уважение към интересите и ценностите на всеки от двамата, която да подкрепя връзката и всеки индивид е окуражен да се грижи за собствения си растеж и развитие, всеки от двамата ще се развие по различен и неочакван начин. Тогава трябва двойката да комуникира и да се увери, че постоянно е a) наясно с промените, които се случват с партньора им и б) продължава да приема и уважава промените, докато се случват.
Вероятно сега четете това и си мислите: „Да, Боби харесва наденица сега, но след години ще предпочита пържоли. Мога да се справя с това“.
Не, говоря за сериозни промени. Помнете, ако ще прекарате десетилетия, някои тежки неща ще се случват във връзката ви. Заедно с големите промени хората ми казваха, че връзките им са преминали (и оцелели) през: смяна на религии, местене в други държави, смърт на членове на семейството (включително деца), грижа за възрастни родители, смяна на политически вярвания, дори промяна на сексуална ориентация и дори в някои случаи – на пол.
Удивително, но тези двойки са оцелели заради уважението си един към друг, което им е позволило да се адаптират и да позволят на всеки от двамата да продължи да блести и расте.
Когато се отдадеш на някого, не знаеш на кого всъщност се отдаваш. Знаеш кой ден е, но нямаш идея кой ще бъде този човек след пет, десет и повече години. Трябва да бъдеш подготвен за неочакването и наистина да се запиташ дали харесваш този човек отвъд повърхностните (и не толкова повърхностни детайли), защото всеки с времето ще се промени или ще си отиде.
- Майкъл
Но това не е лесно, разбира се. Всъщност това в някои случаи може да разбие душата ви.
Затова трябва да се уверите, че и вие, и партньорът ви, знаете как да се борите.
8. Станете добри в караниците
Връзката е нещо живо и дишащо. Също като тялото и мускулите, не може да стане по-силна без стрес и предизвикателства. Трябва да се борите. Трябва да изяснявате нещата. Препятствията създават брака.
- Раян Саплан
Джон Готман е страхотен психолог и изследовател, който е прекарал повече от 30 години в анализи на женени двойки и търсене на ключовите неща, които ги задържат заедно и причините да се разделят. Вероятно ако сте чели статия със съвети за връзките, директно или индиректно сте се запознали с работата му. По отношение на темата „Защо хората остават заедно“, той е истински експерт.
Това, което прави Готман, е да събере женена двойка в една стая, заснема ги с камери и ги моли да се карат.
Забележете: той не ги кара да говорят колко страхотен е другия човек. Той не ги пита какво харесват най-много във връзката. Той ги моли да се карат. Да изберат нещо, с което имат проблеми и да говорят за него пред камерата.
И от простия анализ на филма с дискусията (или крясъците), той е способен да предрече с идеална точност дали двойката ще се раздели или не.
Но това, което е най-интересно от проучването на Готман е, че нещата, които водят двойката към развод, не са задължително нещата, за които си мислите. Успешните двойки, както и неуспешните двойки, се карат непрекъснато. И някои от тях се карат гневно.
Той е успял да сведе изводите си до четири основни характеристики на двойките, които водят до развод. Той ги е нарекъл „четирите конника“ на апокалипсиса на връзката и те са:
1. Критикуването на характера на партньора („Ти си толкова глупав“ срещу „Това, което направи, беше глупаво“).
2. Защитност (или прехвърляне вината – „Нямаше да направя това, ако ти не закъсняваше непрекъснато“).
3. Неуважение (да принизявате партньора си и да го карате да се чувства незначителен)
4. Изграждане на стена (да бягате от спора и да игнорирате партньора си).
Читателските имейли потвърждават всичко това. От над 1500 имейла, почти всеки от тях подчертава колко е важно да се справяте с конфликтите.
Съветите от читателите включват:
- Никога не обиждайте и не наричайте партньора си с груби думи. Казано по друг начин: мразете греха, обичайте грешника. Изследването на Готман открива, че неуважението – принизяването и омаловажаването на партньора – е пророк номер едно за развода.
- Не пренасяйте старите скандали в новите. Това не разрешава нищо и просто прави спорът два пъти по-лош от преди. Да, забравили сте да напазарувате по пътя към вкъщи, но какво общо има това с миналата Коледа, когато той се държа лошо с майка ви?
- Ако нещата станат прекалено нажежени, вземете си почивка. Отдръпнете се от ситуацията и се върнете, когато емоциите ви са се охладили. Това е много важно при мен – когато нещата станат напечени с жена ми, аз се претоварвам и просто си тръгвам за малко. Обичайно се разхождам малко и си позволявам да си отдъхна за около 15 минути. Връщам се и вече и двамата сме по-спокойни и можем да продължим дискусията с много по-мирен тон.
- Спомнете си, че не е важно да сте „прави“, стига и двамата да се чувствате уважавани и изслушани. Може и да сте прави, но ако сте прави по начин, който кара партньорът ви да се чувства необичан, няма победител.
Но всичко това подчертава още нещо важно: бъдете склонни да се карате на първо място.
Мисля, че когато хората говорят за необходимостта от „добра комуникация“ през цялото време (неясен съвет, който много хора споменават, но малцина обясняват какво всъщност значи), точно това имат предвид: бъдете склонни да водите неприятни разговори. Бъдете склонни да се карате. Казвайте грозни неща и изказвайте всичко.
Това е постоянна тема в писмата на разведените читатели. Мнозина от тях разказват подобна на следната история:
„Нямаше начин всичко да е нейна вина. Имаше пъти, в които виждах огромни червени флагове. Вместо да се опитам да видя къде всъщност е проблемът, аз просто продължавах нататък. Купувах повече цветя и подаръци, вършех повече неща из дома си. Бях „добър съпруг“ във всеки смисъл на думата. Но не обръщах внимание на правилните неща. Тя не ми казваше, че има проблем, но всъщност той съществуваше. И вместо аз да кажа нещо, просто игнорирах всички сигнали“.
- Джим
9. Станете добри в прощаването
Когато осъзнаете, че сте прави за нещо – млъкнете. Можете да бъдете прави и тихи едновременно. Партньорът ви вече знае, че сте прави и ще се чувства обичан, ако вие не се хвалите непрекъснато с това.
- Браян
В брака няма такова нещо като спечелен спор.
- Бил
За мен може би най-интересната част от проучването на Готман е фактът, че повечето успешни двойки не разрешават всичките си проблеми. Всъщност откритията му са напълно противоположни на това, което повечето хора очакват: онези в продължителни и щастливи връзки имат проблеми, които всъщност никога не си отиват, докато двойките, които имат чувството, че трябва да се съгласяват и да правят компромиси за всичко, накрая са нещастни и се разделят.
Според мен всичко се свежда до уважението. Ако имате двама различни човека, които споделят един живот, неизбежно е те да нямат различни ценности и перспективи за някои неща и да спорят за това. Ключът тук не е да променяте другия – тъй като подобно желание е много неуважително както към него, така и към вас, но вместо това просто да изтърпите разликите, да обичате партньора си въпреки всичко и когато нещата станат трудни, да му прощавате.
Всеки казва, че компромисите са ключови, но не така виждаме нещата със съпруга ми. По-скоро е търсене на разбирането. Компромисите са глупост, тъй като оставят и двете страни незадоволени и губещи парченца от себе си в опити да се разбират. От друга страна тоталният отказ от компромиси е също такова бедствие, защото превръщате партньора си в съперник („Аз печеля, ти губиш“). Това са грешните цели, защото те са базирани на изход, а не на процес. Когато целта ви е да опознаете какви са причините на партньора ви – наистина да разберете на дълбоко ниво – вие със сигурност ще бъдете променени от процеса. По-лесно е да се справите с конфликта, защото виждате много повече контекст.
- Мишел
Писал съм с години, че ключът към щастието не е постигането на големите мечти или изпитването на някакво лудо удовлетворение, а откриването на проблемите и предизвикателствата, на които ви харесва да устоявате. Подобна концепция е приложима и във връзките: перфектният партньор не е някой, който не създава проблеми във връзката, а някой, който създава проблеми, с които ви е приятно да се справяте.
Но как да станете добри в прощаването? Какво всъщност означава това? Ето още съвети от читателите:
- Когато спорът приключи, значи е приключил. Някои двойки дори създават златно правило във връзките ви – когато свършите караницата, няма значение кой е бил прав и кой е грешал, няма значение кой се е държал като гадняр и кой е бил мил. Свършило е. В миналото е. И двамата се съгласявате да го оставите там, а не да повдигате въпроса всеки месец в продължеие на три години.
- Никой не води резултат. Никой не се опитва да победи тук. Няма никакво „длъжен си ми, защото обърка прането миналата седмица“. Няма никакво „Аз съм винаги права за финансовите въпроси, така че трябва да ме слушаш“. Няма никакво „Аз ти купих три подаръка, а ти ми свърши само една услуга“. Всичко във връзката се дава и прави безусловно – без очаквания и манипулация.
- Когато партньорът ви сгреши, трябва да разделите намеренията от поведението. Вие различавате нещата, които обичате и одобрявате в партньора си и разбирате, че той прави най-доброто от себе си, но понякога греши заради незнание. Не защото е лош човек. Не защото тайно ви мрази и иска да се разделите. Не защото има трети човек, който го дърпа далече от вас. Той е добър човек. Затова сте с него. Ако някога изгубите вярата си в това, ще започнете да разрушавате и вярата в себе си.
И за финал, избирайте битките си мъдро. Вие и партньорът ви нямате железни нерви, уверете се, че ги пазите за истинските неща, които са от значение.
Щастливо женен съм от 40+ години. Един съвет, който ми идва наум е: избирайте битките си. Някои неща са важни и си заслужава да се натъжите за тях. Повечето обаче не са такива. Ако се карате за малките неща, ще осъзнаете, че се карате непрекъснато – малки неща изскачат непрекъснато и взимат превес с времето. Като китайското водно мъчение: леко в началото, разрушително с времето. Помислете: това малко или голямо нещо е? Заслужава ли си да платя за него цената на спора?
- Фред
10. Малките неща нарастват до големи неща
Ако не намирате време да се срещнете за обяд, да отидете на разходка или на кино редовно, в крайна сметка ставате просто съквартиранти. Свързването в периодите на възходи и падения е много важно. В един момент децата ви ще пораснат, досадният ви сват ще влезе в манастир и родителите ви ще си отидат. Когато това се случи, кой остава? Точно така – господин Правилен/госпожа Правилна! Не искате да се събудите 20 години по-късно и да се взирате в очите на непознат, защото животът е разбил връзките, които сте си формирали, когато бурята е започналанали? Вие с партньорът ви трябва да сте в окото на бурята!
- Браян
От всичките 1500 отговора, които получих, бих казал, че поне половината споменават един простичък, но ефективен съвет: Никога не спирайте с малките неща. Те се насъбират.
Неща, простички като това да си кажете „Обичам те“, преди да си легнете, да се държите за ръка по време на филм, да си правите малки услуги, да си помагате в домакинството. Всичко това е важно и се насъбира в дългосрочен план.
Точно както жененият от над 40 години Франк посочва по-горе, постоянните спорове за малки неща ви изтощават, така и малките услуги и демонстрации на любов се насъбират. Не ги губете!
Това е особено важно, когато децата се появят в картинката. Най-силното послание, което съм чувал за децата: поставете брака на първо място.
Децата са боготворени в нашата култура. Очаква се от родителите да жертват всичко заради тях. Но най-добрият начин да отгледате здрави и щастливи деца е да поддържате здрав и щастлив брак. Добрите деца не правят добър брак. Но добрият брак създава добри деца. Затова нека бракът ви бъде ваш приоритет номер едно.
- Сюзан
Читателите съветват да си правите редовни "срещи", да планирате почивка през уикендите и да намирате време за секс, дори когато сте уморени, стресирани, изтощени, бебето плаче, а голямото дете има тренировка рано сутринта... намерете време за него. Заслужава си!
О, като стана дума за секс...
11. Сексът е важен... много!
Знаете ли как да разберете кога един от двамата започва да си отива? Сексът намалява. Точка. Не е необходим друг тест.
- Анонимно
Още си спомням когато бях в колежа и имах една от първите си прятелки – сладка малка червенокоска. Бяхме млади, наивни и луди един по друг. И тъй като живеехме в едно и също общежитие, правехме секс като зайци.
Това беше всичко, за което може да си мечтае едно 19-годишно момче.
Но след месец или два, започнаха първите ни проблеми. Карахме се все по-често, дразнехме се един на друг и изведнъж това, което правехме по няколко пъти на ден, магически изчезна. И проблемът не беше само в нея, но и в мен. За моя огромна изненада, беше възможно да можеш да правиш секс, но да не искаш.
Сякаш сексът беше свързан с емоциите! За глупав 19-годишен младеж, това е тотална изненада.
Това беше първият път, в който открих истината за връзките: сексът е състояние на обединение. Ако връзката е добра, сексът ще бъде добър. И двамата ще го искате и ще му се наслаждавате. Когато връзката е лоша – когато има неразрешени проблеми и неадресирани негативни емоции – сексът ще бъде първото нещо, което ще си отиде.
Това ми бе повтаряно стотици пъти в имейлите. Естеството на самия секс варираше сред двойките - някои приемаха сексуалните експерименти сериозно, други вярваха, че важна е честотата, трети се отдаваха на фантазии, но основният принцип е един и същ навсякъде - и двамата партньори трябва да са сексуално удовлетворени колкото се може по-често.
Сексът не само запазва връзката здрава, но и според много читатели може да бъде използван за да заздрави разклатената връзка. Когато нещата са малко по-студени помежду им, имат проблеми, много стрес или нещо друго ги тревожи (т.е. децата), те включват секса в графика си. Казват, че това е важно. И си струва.
Някои хора казват, че когато нещата в отношенията им доскучаят, те решават да правят секс всеки ден в продължение на седмица. След това магически започват да се чувстват чудесно.
12. Бъдете практични и си създайте правила
Няма 50:50 в почистването на дома, отглеждането на децата, планирането на почивките, опразването на миялнята, купуването на подаръци, правенето на вечерята, изкарването на пари и прочие. Колкото по-рано всеки от вас приеме това, толкова по-щастливи ще бъдете. Всички имаме неща, които обичаме да правим и такива, които мразим да правим. Говорете с партньора си за тези неща, когато дойде време за разделяне и завладяване на всички глупости, които трябва да бъдат свършени.
- Лиз
Всеки има картина в главата си, обрисуваща как трябва да работи връзката. И двамата споделят отговорности. И двамата балансират между времето, прекарано заедно и времето за себе си. И двамата преследват собствените си интереси и споделят ползите заедно. И двамата се редуват за почистване на тоалетната, готвенето на лазаня за семейството за празниците и прочие.
Така работят връзките.
Объркани. Стресиращи. Липсата на комуникация кръжи навсякъде, така че и двамата се чувствате сякаш непрекъснато говорите на стената.
Факт е, че връзките са несъвършени и объркани. И това е защото са изградени от несъвършени объркани хора, които искат различни неща по различно време и по различни начини.
Общата тема на съветите тук беше "Бъдете прагматични". Ако съпругата е адвокат и прекарва 50 часа в офиса всяка седмица, а мъжът е художник и работи от дома си през повечето дни, има повече смисъл той да се справя с родителските задължения в ежедневието. Ако стандартите за чистота на жената приличат на тези на Монк, а на мъжът му е отнело 6 месеца да забележи, че кабелът на полилея се подава, тогава има повече смисъл жената да се грижи за почистването на дома.
Това е основно правило на икономиката: разделяне на труда. Разберете в какво сте наистина добри, какво всеки от вас обича или мрази да прави и се разпределете според това. Жена ми обича да чисти (сериозно), но мрази миризливи неща. Затова познайте кой мие съдовете и изхвърля боклука? Аз. защото не ми пука. Бих ял от една и съща чиния, без да я измия цяла седмица. Не бих могъл да подуша умрял плъх, дори и да е под възглавницата ми. Изхвърлям боклука всеки ден. Хей скъпа, позволи ми да го направя вместо теб.
На всичкото отгоре много двойки предлагат да се създадат ясни правила във връзката. Това звучи захаросано, но в крайна сметка е практично. До каква степен ще споделяте финансите си? Колко заем ще изтеглите и как ще го изплащате? Колко може да харчи всеки, без да се консултира с другия? Какви покупки трябва да бъдат направени и може ли да си имате доверие да ги правите отделно един от друг? Как решавате на какви почивки да отидете?
Правете си семеен съвет за тези неща. Да, това не е секси или готино, но трябва да бъде свършено. Вие споделяте живота си заедно и затова е необходимо да планирате и да отчитате нуждите и ресурсите на всеки човек.
Една читателка дори заяви, че със съпругът й имат "годишни ревизии". Тя пишеше, че това не е смешно и е съвсем сериозна. Те имат годишни срещи, на които обсъждат всичко, което се случва в домакинството - нещата, които им харесват и които не им допадат и обсъждат какво могат да направят през следващата година, за да го пременят. Това звучи глупаво, но е нещото, което поддържа двойката им наясно с всичко, което се случва. И тъй като винаги напипват пулса на нуждите си, те се развиват заедно, а не растат далеч един от друг.
13. Научете се да се носите по гребена на вълната
Женен съм от 44 години (4 деца и 6 внуци). Мисля, че най-важното нещо, което съм научил през тези години, е че любовта, която изпитваме един към друг постоянно се променя. Понякога чувстваш дълбока любов и удовлетворение, други пъти не искаш да имаш нищо общо с половинката си, понякога се смеете заедно, понякога си крещите. Това е като влакче в увеселителен парк - има своите възходи и падения, но ако се задържите заедно достатъчно дълго, паденията стават по-леки, а възходите са по-любящи и задоволяващи. Затова дори и да си мислите, че повече не можете да обичате партньора си, това може да се промени, ако му дадете шанс. Мисля, че хората се отказват твърде рано. Трябва да сте такъв човек, какъвто искате половинката ви да бъде. Когато го направите, това ще се отрази на връзката ви.
- Крис
От стотиците аналогии, които видях през последните няколко седмици, една се запечата в съзнанието ми. Една медицинска сестра разказва, че е работила с много пациенти в напреднала възраст. И един ден разговаряла с човек в края на 80-те си години за брака му и защо е продължил толкова дълго. Мъжът казал, че връзките са като вълни и хората трябва да се научат как да се носят по гребена им. Когато тя го помолила да обясни, той казал, че подобно на океана, в отношенията има постоянни вълни от емоции, възходи и поведения - някои продължават с часове, други с месеци, трети с години. Ключът е да разберете, че повечето от тези вълни нямат нищо общо с качеството на връзката - хората губят работни места, членове на семейството умират, местят се в други градове, сменят професията си, правят много пари, губят много пари. Вашата работа като отдаден партньор е просто да се носите по гребена на вълните с човека, когото обичате, независимо от това накъде ви отвеждат. Защото в крайна сметка никоя от тези вълни не е вечна.
Преди две години изведнъж започнах да ненавиждам жена си по редица причини. Имах чувството, че се носим по течението заедно, вършим чудесна работа като съществуваме заедно и съвместно отглеждаме децата си, но не поддържаме истинска връзка. Нещата се влошиха до такава степен, че смятах да я напусна. Въпреки това всеки път, в който се замислях сериозно по темата, не можех да определя даден проблем, който да е повод за раздялата. Аз знаех, че тя е невероятен човек, майка и приятел. Стиснах зъби и затаих дъх, надявайки се, че това ще мине така внезапно, както се беше появило. Затова моят съвет е да давате на половинката си шанс. Ако сте били щастливи дълго време, това е така заради добра причина. Бъдете търпеливи и се фокусирайте върху тези аспекти, които са ви накарали да се влюбите на първо място.
- Кевин
Подобни упражнения като това проучване винаги ме учудват, защото когато попитам хиляди хора за съвет в дадена област, очаквам да получа хиляди различни отговори. Но по-голямата част от съветите всъщност са еднакви. Това ни показва какви сме и че няма значение колко лоши могат да бъдат нещата - ние никога не сме сами в това!
В крайна сметка всичко може да се обобщи с писмото на една от читателките на име Марго. Ето какво написа тя:
"Можете да преодолеете всичко, стига да не разрушавате самите себе си или половинката - емоционално, физически, финансово или духовно. Нека никоя тема не е забранена за обсъждане. Никога не засрамвайте и не се подигравайте на половинката си за нещата, които я правят щастлива. Напишете защо сте се влюбили и четете това на всяка своя годишнина или дори по-често. Пишете си редовно любовни писма. Поставете половинката си на първо място. Когато децата се появят, ще ви бъде лесно да изпаднете в рутината на това да ги направите единствения център на живота си... но не забравяйте, че те са създадени от любовта. Трябва да опазите тази любов жива и здрава, за да ги храните с любов. Партньорът ви е на първо място. Всеки от вас ще продължи да расте. Вземете другия със себе си.
Приветствайте факта, че растете. Не си мислете, че другият ще задържи връзката ви стабилна. И двамата трябва да приемете, че всичко е във вашите ръце и трябва заедно да работите. Бъдете страсни относно почистването на дома, приготвянето на храна и грижата за семейството. Това се изисква ежедневно, но го направете забавно и щастливо и го правете заедно. Не се оплаквайте от партньора си пред никого. Обичайте го заради това, което е. Правете любов дори и когато не сте в настроение. Доверете се един на друг. Давайте си шанс всеки път. Имайте отделни животи, но си разказвайте за тях редовно. Глезете се и се обичайте. Посетете консултант преди да имате нужда от него, за да може и двамата да сте отворени към работата по връзката си. Когато сте на различни мнения, правете го с уважение. Бъдете отворени към промяната и приемайте различията. Разпечатайте си това и се връщайте към него всеки един ден."
- Марго
НАЗАД