Събудих се в 6 тази сутрин – 3 часа преди началото на работния ден в офиса, и все пак вече закъснявах с 10 минути за работа.
Това не е нищо ново за мен. Почти винаги закъснявам с няколко минути. Не се опитвам да изразя нищо с това и определено не смятам, че ми трябват специални правила – просто така съм устроен.
Ставам рано и се опитвам да запълня времето преди работа с колкото е възможно повече дейности: кратка тренировка, закуска, преглед на последните новини, мечтаене, докато се старая всячески да си обуя чорапите както трябва и т.н.
Поглеждам часовника и си мисля: „О, все още имам много време.“ След съвсем малко се оказва, че имам 40 минути, за да стигна на работа, а на мен ми трябват минимум 45.
Така се получава с всяка длъжност, която някога съм заемал. Същото става и когато имам събрание, важна среща. Навик ми е да пристигам на уреченото място със закъснение и очевидно не съм единственият.
Мениджър консултанта Диана ДеЛознор споделя:
Повечето хора закъсняват през целия си живот. Закъсняват за всякаква активност – няма значение дали е добра или лоша.
Изненадващо, в тази област са направени не малко изследвания и резултатите показват, че някои хора имат склонността да закъсняват, защото проблема е дълбоко в мозъка им.
Затова, ако вечно закъснявате, знайте, че искрено ви съчувствам за цялото критикуване, което получавате непрекъснато.
Знам, че не сте мързеливи, непродуктивни или хаотични. Знам, че не се опитвате да обидите никой с вашата неточност.
Вечните ви закъснения са резултат от вашата психика и физика – нищо повече, нищо по-малко.
След като казвахме всичко това, тези от нас, които не умеят да пристигат навреме трябва да поработят над тази си черта, но изненадващо – и в тази ситуация има позитивни неща!
Хронично закъсняващите хора са безнадеждни, но пълни с надежда
Хората, които закъсняват винаги, са по-големи оптимисти. Те вярват, че могат да се справят с повече задачи за определен период от време, отколкото други хора, а правенето на много неща, ги кара да разцъфнат.
От една страна това е нереалистично и ги кара да разпределят времето си грешно, но им се отблагодарява в дългосрочен план по други начини.
Изследванията показват, че оптимистите имат хиляди ползи за физическото си здраве – от намаляване на стреса и намаляване вероятността за заболявания на сърдечната система, до заздравяване на имунната система.
Всъщност, позитивното мислене и щастието имат пряка връзка с дългия живот.
Поддържането на позитивен поглед върху живота е и много важно за постигането на успех. Щастието подобрява активността, креативността и спомага за работата в екип на работното място.
Всичко това се навързва, когато изследване в университета в Сан Диего свързва мързела със хора Типаж Б – това са тези, които не се напрягат излишно, позитивни са и се „носят по течението“ на живота.
С други думи, хора, които имат за навик да закъсняват, не се притесняват за малки неща, по-скоро се фокусират върху голямата картина и виждат бъдеще, което е пълно с неограничени възможности.
Времето е относително понятие, научете се да живеете в сегашния момент
Трябва да отбележим, че пунктуалността е относителна концепция. Време и закъснение имат различни значения в различните култури, а и в контекста на изреченията.
В Съединените щати, закъснението се счита за неуважение и липса на етикет.
Когато хората закъсняват се счита, че те мислят времето си за по-важно и ценно. Американците казват, че времето е пари, а парите са време.
Но ако се насочим към Европа, все едно скоростта на времето се забавя със навлизането във всяка нова страна.
В Германия, страната на продуктивността, да бъдеш точен е изключително важно качество.
Когато руския президент Владимир Путин имаше среща с Ангела Меркел, но закъсня, тя си тръгна, защото така правят немците.
Ако обърнем поглед към Испания, ще забележим, че там времето и точността са нещо съвсем различно. Испанците си имат свой собствен график на времето и са известни с факта, че вечерят в 10 вечерта.
В Латинска Америка точността няма особено голяма значение.
Това, което искам да кажа е, че всички правим нещата по свой си начин.
Напълно правдоподобно е да се каже, че закъсненията влияят зле на икономиката и графиците са важни за поддържане на ефективност.
Но след като знаем, че американците работят допълнителни часове и все пак имат ниски нива на продуктивност, то този аргумент няма значение.
Като индивиди и част от обществото, ние всички трябва да намерим здравословния баланс между пунктуалността и закъсненията. Спазването на график е полезно, но нарушаването му няма да бъде края на света.
Хората, които често закъсняват, е по-вероятно да помиришат розата по пътя, а тези, които винаги искат да са напълно точни, има какво да научат от закъсняващите. Както и обратното.
Живота не е създаден, за да бъде планиран до последния детайл. Вечното придържане към графици и гонене на определен час може да ни лиши от удоволствието да се насладим на сегашния момент.
Да живеем в настоящето е ключово за благосъстоянието ни. Понякога е много по-добре просто да се опуснем и да плуваме по течението.
Не може да прекараме цялото си време, мечтаейки за бъдещето или премисляйки миналото – в противен случай ще пропуснем невероятните неща, които се случват около нас.
НАЗАД