- Всичко преминава в живота! - въздъхна бедната старица и продължи...
- Минава модата на дънките. Минава хремата. Минава влакът, даже и по два пъти! Минават приятели, гаджета, любови, съпрузи и съпруги...
Всичко минава!
Минава и бурята и изгрява слънцето! Минава нощта. Минава и болката. Минава Коледа, Великден. Кръвта във вените също преминава, всичко минава, скъпо дете!
Това, което никога няма да мине и замине, са твоите родители! Когато ги обичаш, когато ги мразиш, когато ги проклинаш, когато ги хвалиш, те не преминават, стоят си все там! Две живи скали, aнгел спасител, побъркани, абсурдни... Може би разделени, далечни, свързани само с едно кръгче метал... Стоят си в своите къщи похлупени, пердета спуснати, полуотворени врати... Свидетели на твоето щастие и твоята безкрайна тъга... Медалисти в твоите победи и носни кърпички в твоите поражения... Често безпомощни, но никога неотказващи се...
Те никога не минават... няма нищо, което да ги накара да си заминат! И дори когато те са на другия край на земята или на другия край на небето, ти винаги ще чувстваш аромата им... АРОМАТ НА ЛЮБОВ...
Неизвестен автор
НАЗАД