Всичко започна така. Преди много лета. Преди много снегове. Преди да знаеш къде ще учиш. Преди да знаеш каква ще станеш. Тогава ти имаше малко, но не ти трябваше повече. Имаше усмивка на лицето си, тен по рамете си, огън в косите си.
Защото всичко започва така. Срещаш някого и знаеш, че ще е Той. Взимаш себе си, сърцето си, куража си и правиш него част от теб. Взимаш всичко, което имаш и го изсипваш в краката му. Изпъваш неукрепналите си колена, хващаш силно ръката му и го повеждаш напред към много изгреви, лета, снегове. Не знаеш как. Не знаеш и накъде. Знаеш само, че така е редно. Със сърцето си го знаеш.
Времето започва да се изпарява, а ти вече си разбрала всичко за него. Знаеш, дълбоко в себе си, че си направила най-добрия избор. По-разумна си от всеки около теб, по-вярна си от родителите си, по-искрена си дори и от свещенник. Знаеш, без някой да ти е казвал, че така трябва да бъде. Знаеш какво обича да вечеря. Знаеш, как не умее да избира обувки. Знаеш колебанията му, неуредиците в характера му, знаеш къде обича да почива, какво обича да гледа. Знаеш как шофира, как решава тестове, какъв трябва да бъде. Знаеш го доста преди той да го е осъзнал. Усмихва се, защото той бе най-правилния избор. За теб.
Всичко започна така. И никой, никой не очакваше да свърши някога. След толкова много лета, след толкова много снегове. Ето те - стиснала здраво в шепи разбитата си душа, споделяш на тези, който трябва да знаят, че вече не сте вие. Вече си само ти. Без него. Споделяш без злоба. Без укор в гласа си. Споделяш, защото знаеш, че близките ти ще се изненадат и огорчат. Споделяш тихо с нотка горчивина. Знаеш, че трябва да го разберат от теб. Истината тежи по-малко, когато е споделена.
Сега след безброй безвремия ти имаш нужда от много малко неща. Имаш нужда от време да дишаш. Имаш нужда от дълги разходки в празни паркове. Имаш нужда от най-добрата ти приятелка, която да цъфне на вратата ти с бутилка алкохол. Имаш нужда да чуваш шума на заминаващ влак, някъде надалеч. Имаш нужда от добра книга и много часове тишина. Защото тишината не винаги означава, че нямаш какво да кажеш. И защото светлината в очите ти ще говори по-силно от всички изречени думи.
Всичко започва така. И всичко се променя рано или късно. И ти ще се промениш. След безброй лета, след студени снегове и зими. Ти ще се превърнеш в себе си. Повече отколкото си била някога досега.
НАЗАД