Две е равно на три: За много двойки детето е „черешката” на тяхната връзка. Липсващото им парченце щастие, за да бъде животът им истински стойностен и пълноценен. Но често искреното желание за дете и реалността, наречена Родителството, не си пасват съвсем. „Ооо, скъпи, виж колко е сладко бебето на Мони и Калина!”, „Мило, и Ани е бременна!” и подобни изречения, които показват слабостта на повечето жени (а и на доста мъже) към малките деца. Те бързо изпадат в захлас от миловидното и чисто излъчване на малките съкровища и небрежно в главата им се заформя представата, колко хубаво би било и те да имат свое собствено дете…
Рано или късно в любовните отношения между двама души винаги излиза на преден план БЕБЕ-въпросът. Искаме ли дете? Правилно ли е? Колко деца ще имаме?
Децата са най-красивото нещо, съществуващо на този свят. Но преди да навлезете набързо в час с бебешките неща и да се превърнете в специалист по отглеждане на собствените си деца, би било хубаво първо искрено да си отговорите на няколко въпроса. Разбира се, понякога е хубаво човек направо да действа, вместо да премисля многократно нещата. Така или иначе идеалният момент за дете така и не идва никога и трябва ние сами да го създадем. Независимо от това, една малка равносметка преди такова важно решение, никога не е излишна. Заради детето ви и неговото щастливо детство!
И двамата ли искаме дете?
Поставете като тема на сериозен разговор този въпрос и си отговорете честно, защото в крайна сметка и двамата ще бъдете родители на детето и ще се грижите за него. Понякога единият партньор не посреща така пламенно желанието за дете на другия. Това може и да се оправи и промени с течение на времето, но може и да доведе до край на връзката, ако вижданията на двамата по този въпрос са в явна и непоправима несъвместимост.
Наистина ли знаем какво ни очаква?
Никой не ти казва колко трудни са първите няколко седмици и месеци. Просото защото са нови и различни. Или че след това става по-лесно, но само малко по-лесно. Може и просто да сте пренебрегвали изказванията на други родители от рода на: „Животът ти се променя изцяло” или „Нищо не е същото”. Да, едно бебе внася в живота ти толкова много красота, смисъл и любов, дава ти всичко, но и от вас самите, като негови родители, се очаква да бъдете способни да направите всичко за него,отказвайки се от много (иначе съвсем обикновени) занимания, които са несъвместими с родителството. А тогава всичко със сигурност ще е много по-различно, отколкото е било в представите ви.
Дали сме готови да се откажем от част от нашата индивидуалност?
Като двойка вие вече сте се отказали от част от своята индивидуалност. Първото дете, а и всяко следващо, изисква много по-голяма промяна, която е несравнима с малките жертви и компромиси, които двама обичащи се правят един за друг. Купон или няколко питиета в бара, футбол с момчетата или женски вечери с приятелките през ден? Не. Вечер на удобния диван пред телевизора или с книга в ръка – също ще останат в миналото. Или поне интензитета и честотата им.
Какво смятаме за най-важно в отглеждането на едно дете?
Да бъдем по-строги или по-либерални? При много двойки е налично съвпадение на техните основни представи и евентуални решения за най-важните въпроси за възпитанието на децата им. Ето защо няма да ви навреди, ако предварително поставите този въпрос, за да избегнете бъдещи сериозни разминавания, когато, за съжаление, ще е късно.
Колко стабилна е връзката ни?
Да създадете дете, с цел то да оправи любовните проблеми и да закрепи връзката ви – често случващо се явление. Но някак си не звучи особено справедливо спрямо него! Нали?
И двамата ли искате да продължите да работите?
Често този проблем е пренебрегван: И двамата трябва да ходите на работа, в противен случай доходът ви няма да е достатъчен. Но как ще функционира това на практика? Съгласни ли сте и двамата и може ли да си позволите детегледачка след първата годинка не детето? Ще ходи ли на ясла? А какво ще правим, ако детето се разболее, кой ще остане да се грижи за него няколко дни? Склонен ли е някой от вас да остави на заден план за някакъв момент кариерата си заради грижите за детето и семейството?
Можем ли изобщо да си позволим дете?
И може би един от най-неприятните въпроси: Можем ли да си позволим дете? От финансов аспект! Задаването на този въпрос е някак си табу – но не бива да се пренебрегва, защото финансовите проблеми са най-честите убийци на любовните взаимоотношения!
НАЗАД