За единствената причина да встъпите в брак

Имам син и дъщеря. Имам си и своя собствен кошмар. Той е свързан с този момент, когато моята прекрасна дъщеря, която носех на ръце, на която сменях пелените и с която гледахме вечер светлинките от прозореца, един ден ще доведе някой идиот и ще каже: "Татко, сега милото ще живее с нас." По-точно - ще живее с нас и ще спи с нея...

Почти сигурно е, че този неканен гост ще бъде разхвърлян, беден, зле възпитан, с дълга рошава коса и отношението му към моето бебче ще бъде съвсем не толкова рицарско, каквото бих искал. Да, ще има и много отвратителни битови навици. С една дума, той ще бъде точно мое копие, но много по-млад.

И за да намаля собственото си безпокойство, докато любимата ми дъщеря е само на осем, все още няма да купувам зло куче, а ще се опитам да разсъждавам на глас - защо всъщност, си струва да се ожени човек?! Мисля си, че тези мои разсъждения не биха навредили и на сина ми някога, който сега  може единствено да пълзи и да хапе с трите си зъба...

Ако моят скъп баща се беше опитал да напише нещо подобно за мен, аз може би не бих го разбрал. И все пак ще рискувам и ще опитам.

Да започнем наобратно. Кои причини са категорично съвсем неподходящи да се ожените/ омъжите:

• Несъществена нулева причина

Не си струва да се ожениш за някой само защото на него много му се иска. Мили деца, знам, че не сте глупави и няма да посочвам подробности защо това не е необходимо.

• Физическо привличане

Познавам доста двойки, които се венчаха без много приказки, защото искаха да правят секс, но без печат в паспорта или без църковна церемония не им позволяваха убежденията или строгите им родители. Всички тези двойки или се разделиха, или сега живеят не особено добре.

Просто защото сексът, най-общо казано, доста бързо омръзва и не е предназначен за дългосрочно ползване. Заради телесните удоволствия може да бъдете заедно за известно време, но не за много дълго. Ако планирате да живеете заедно, то трябва да потърсите доста по-сериозни причини за това.

• Всякакви външни обстоятелства

Възрастта, натиска от околните, волята на родителите, успешно наслагващи се събития и други краткотрайни проблясъци... Всички тези причини не са достатъчни, тъй като освобождават встъпващия в брак от отговорността за своя избор.

И в бъдеще, когато стане напечено, той ще иска да се върне назад и да се скрие зад непробиваемата стена на "Аз не съм искал, всичко стана от само себе си."

• Финансови съображения

Да се омъжите за богат мъж с надеждата за безгрижен живот е акт на продажба, а не на любов и да правите това не си струва - някои неща ни принадлежат достатъчно силно, за да можем да ги продадем. Това се отнася за нашата душа, а нали бракът е съюз между две души.

Въпреки това, ако се осмелите на такава сделка - тя трябва да се организира като такава, с всички необходими детайли, а не като брачен договор. В противен случай, вашият контрагент е в твърде силна позиция законно и морално, и всичко ще свърши зле за вас в конфликтна ситуация.

• Самота и усещане за нереализираност

Обикновено тази ситуация е противоположна на "честна сделка" и влизането в брак поради този вид отношения първоначално е обречено на провал. При продажба за материални блага, всеки се опитва да получи повече и да оцени себе си възможно най-високо, защото нощта е тъмна, пътят е дълъг, а перспективите са неясни и трябва да получи доходите си колкото може по-скоро.

В случай, че дадено лице встъпва в брак, подтиквано от самота и страх, то не се опитва да получи най-доброто за себе си, а "взема каквото намери", т.е. задоволява се с малко. "По-добре така, отколкото никак" .

Не се подвеждайте по тази заблуда. Това никак не е по-добре. Когато сте в трудна ситуация, когато ви боли, когато нощите са студени, а дните мрачни, такъв съюз не дава нищо, а отнема свободата и значително ограничава комфорта. И в резултат се получава не съюз между две свободни, свързани по взаимно съгласие личности, а по-скоро акт на милосърдие на единия към другия, който поставя хората в неравностойно положение, както и надеждата за пълноценно уважение сериозно намалява.

Бракът си струва само в ситуации, когато всички тези съображения са без значение. Когато огънят в тялото е потушен, когато никой от никого не зависи, когато всеки има с какво да се занимава извън семейните задължения.

Казано по-просто, да се встъпи в брак си струва само когато това не е необходимо. Бракът трябва да бъде разкош и приумица, каприз и приключение, а не решение на текущи или очаквани проблеми, освен собствения проблем, че "не сме женени." Ако двама души, решават да усложнят живота си и планират да живеят заедно „докато смъртта ги раздели”, това решение трябва да бъде изключително силно вътрешно мотивирано.

Между другото, имайте предвид, че съпругът или съпругата ви ще бъде единственият човек, който ще остане до вас през целия живот. Всички други ще влизат и излизат от живота ви - приятели, колеги, спътници. Вашият контакт с останалата част от хората ще бъде ограничен, а в брака ще трябва да приемете само един човек в неговата цялост и с всички негови непривлекателни страни.

Ето защо, не бързайте да вземете своето решение до момента, когато разберете, че виждате пред вас точния човек, а не тялото му, интелекта или собствения си комфорт в неговото присъствие.

Бракът като такъв, обикновено няма друга цел, освен свързването на хората един с друг - това загадъчно единство, което може да бъде само между един мъж и една жена, представляващо семейство и което не може да бъде заменено с нищо друго. Двама приятели - това не е брак, любовници - също не е брак. Дори приятели, които спят заедно или любовници, които споделят общо домакинство – не е това, което трябва да е.

Затова, скъпа дъще или скъпи синко, мога да дам само един съвет - свържете живота си с някого, само когато искате да свържете живота си именно с него, и когато това желание е свободно и ясно.

Някога много отдавна една жена попитала мъжа си: "Защо ме обичаш?"
Първо, той поискал да каже, че е красива. Но осъзнал, че това не е достатъчно: има хиляди красиви жени наоколо. След това искал да каже, защото и тя го обича, но това също му се сторило недостатъчно. Опитал да отговори с чувство за хумор и да каже, че готви най-вкусния борш - но супата в ресторанта била по-добра. И дори мисълта, че му е добре с нея не самата истина - в края на краищата, винаги може да се намери по-силна тръпка. Не биха помогнали и думите, че без нея ще се чувства зле.
И останало само едно. Той казал: "Защото си такава, каквато си!"

Когато можете да повторите това, без самозаблуда и без желанието да угодите на някой друг, то може би вече ще сте готови да се омъжите.

НАЗАД