Понякога хората просто спират да ти говорят. Случва се, когато някой не може да ти прости, че не си умрял чинно, след като той е положил всички усилия да те налага с лопата над прясно изкопания ти гроб.
Случва се да не ти говорят приятелите на бившите ти. Солидарност, вероятно. Случва се и когато приятелите се ревнуват помежду си и фактът, че си отишъл някъде с други хора се равнява на изневяра. Случва се някой да спре да ти говори, защото не си преспал с него и си наранил егото му на хипер високо сексуално и емоционално ниво. Или пък защото си преспал с него, но не можеш да дадеш повече и не искаш повече и това е било ясно от самото начало. Все пак тогава си долно същество, което се е възползвало от емоционалната слабост на другия, нищо, че жената си ти, а този който е искал просто секс, за който е разказал на всички - той. Случва се да не ти говорят и приятелите на този, с когото не си спал, защото той им е казал, че си задръстена пунта. Или пък приятелите на този, с когото си преспал също не ти говорят. Защото си мръсница и леко момиче.
Понякога хората просто спират да ти говорят заради неща, които хич не ги засягат и ти страдаш за кратко от тази несправедливост. Тегаво ти е, подлудява те тази невъзможност да си обясниш, защо по дяволите, хората са толкова ограничени във възможностите си да възприемат реалността. Докато си дадеш сметка, че тези хора дори нямат какво да ти кажат. После всичко си идва на мястото.
НАЗАД