Все по-често се чудя дали има истинско приятелство и дали още съществува в онази си чиста и детска форма, в която няма злоба, завист, лицемерие и егоизъм.
Истинското приятелство се ражда тогава, когато се смеете на едни и същи глупости и когато това, от което има нужда единия, е онова, от което има нужда и другия. Толкова е просто.
А какви всъщност са истинските приятели?
Те никога не чакат да им поискате помощ. Когато сте в нужда, сами ви подават ръка. Независимо от обстоятелствата, независимо какви проблеми си имат и какво се случва в техния живот. Те винаги намират начин.
Те могат да ви скъсат от подигравки за неща, за които не ви пука, но никога не биха казали нещо, което да ви нарани истински.
Те не ви търсят само когато са зле, за да забравят кои сте, когато всичко им е наред. Напротив. Те ви търсят най-вече, когато са силни и щастливи, за да споделят всичко това с вас.
Те не са способни завистливо да гледат във вашата паница. Дори да са самотни, ще се радват, ако вие не сте. Умеят да се радват на успехите ви и могат само и единствено да искат най-доброто за вас.
Те не водят статистика. Винаги дават, без да се замислят и без да очакват нещо в замяна, с единствената цел да ви донесат щастие, било то и с нещо наглед незначително.
Те не ви изпиват енергията, а ви дават сила. Не ви карат да се съмнявате в безумните си мечти, а ги подкрепят.
Те са онези хора, за които сте благодарни на съдбата, че са част от живота ви.
Приятелството е любов.
Само че е много трудна за намиране.
НАЗАД