За онази болезнената, огнената, скришната любов...

Ще ми дотегнат един ден

Ще ми дотегнат един ден
Всички хлъзгави страхове,
лъжи,
мълчания —
Ще ги тръсна като паяжина от мен
И ще кажа ясно, отчаяно:
Е, добре, аз го обичам!
Имате ли въпроси?

И ще свърши всичко.
От просто по просто.
Ще се хванем след туй ръка за ръка
И ще отидем там,
Където се почва отначало.
И всичко би станало точно така,
Да не бяха ония удивено печални,
Безпомощно зли,
Вцепенени
Очи на жена...

Ти тежка роля ми даде, мили:
Да крепя на дома ти крехката тишина,
Да съм — и да не съм...
И да се правя на силна.

Станка Пенчева

НАЗАД