Една почти обречена Любов
Ще те обичам тихо. И от разстояние.
Ще ме боли от твоето отсъствие...
Ще си припомням твоето ухание,
очите ти, и допирът на пръстите...
Когато тихо спуска се нощта
и този град заспива уморен,
ще питам всяка мъничка звезда
къде си ти и мислиш ли за мен...
И само листите под моите пръсти
и моливът, докосващ ги с тъга,
зловещо тишината ще разкъсват,
за да напомнят колко съм сама.
Но тази самота - не ще разсееш,
защото, щом опиташ да преминеш
пропастта, която ни разделя
ще те погълне тя... и ще загинеш.
... Във друг живот - ще съм ти любовта.
Ти в този - ще ми бъдеш наказание.
Остава ми единствено това
да те обичам тихо.
И от разстояние...
Павлина Соколова
НАЗАД