Начинът, по който се обичахме, бе в усмивката ти при мисълта, че съм само твоя. Можехме да сме всичко, всичко, което поискаме. Имахме любовта, която минаваше през телата ни и ни караше да настръхваме.
Начинът, по който се обичахме, бе в миризмата на сутрешното кафе, което ти ми правеше – с малко мляко и две бучки захар. Той бе в сутрините с любовта на живота ми, закуска в леглото, докато слънцето прониква през пердетата. Интимност, която не спираше.
Начинът, по който се обичахме бе очевиден за всеки. Всяка крачка, която предприемахме, се забелязваше от всеки. Ние бяхме известни като двойката, която бе влюбена до уши. Слънцето, Луната, звездите също го знаеха. Дори и камъчетата, корените знаеха колко много те обичах.
Начинът, по който се обичахме... Той бе невероятен. Имахме своите граници, но любовта ги разми, а името ти бе постоянно в главата ми, в сърцето ми.
Начинът, по който те обичах, бе като мед. Той бе сладък и гладък, имаше силата да лекува. Той бе и огън, който изгаряше всичко по пътя си, като топлина, появяваща се в домовете на хората.
Начинът, по който те обичам сега, няма нищо общо с преди, защото не беше взаимно. Ти не го правеше по същия начин, а аз го разбрах прекалено късно. Любовта започна да избледнява и се разби на малки парченца. Стана ясно, че тя е минимална. Това така и не те нарани, защото само моето сърце бе така чупливо. То биеше за теб.
НАЗАД