Кога за последно чу приятеля си? Онзи, с когото бяхме по-близки от братя? С кого растяхте заедно... С когото се променяхте заедно... Кога за последно говорихте? Когато набра телефона му за онзи рожден ден? Или за онази Коледа? И после настъпи тишина. Ти не се обади повече. Беше го правил достатъчно пъти. Сега беше ред той да те търси. Нали в това е смисълът на приятелството? Двупосочност. Взаимност...
Но всъщност не е. Смисълът на приятелството е в подкрепата. В приемането. В разбирането. Знам, обиден си, че все ти звънеше. В последните години все ти търсеше контакт. Но преди да съдиш, помисли. Прочети. А после... прецени. Егото ли трябва да слушаш или сърцето си?
Може би твоят приятел не ти се обажда, не защото те избягва, а защото:
- В живота му е настъпила драстична промяна и все още се справя с нея...
- Работи до изнемогване, за да свърже двата края, или за да намери смисъл в живота си...
- Твърде изтощен се чувства, за да се социализира...
- Бори се с личен проблем, психологически, финансов, здравословен...
- Уморен е да се преструва, че е добре, когато всъщност е на предела на силите и отчаянието си...
Затова, недей да съдиш. Няма как да знаеш. Просто... бъди истински приятел. Послушай сърцето си. И се обади.
Автор: Неизвестен
НАЗАД