За теб затворих сърцето си. Затворих и ума си. На мечтите, свързани с твоята личност, е поставен знак " Забранено''.
Обаче.... и в знаците не виждам вече нищо съдбоносно. Или пък фатално.
А бях фаталистка. До глупост. И се радвах на срещите. Оказаха се
просто едни срещи, които не водят наникъде.
А колко много главоболия можехме да си спестим. Но ти не реагира, нито прие, нито отхвърли чувствата ми.
За теб затворих сърцето си. То трудно се влюбва. И още по-трудно разлюбва.
А ти премина като пожар през мен и не ми остави избор. Знаех, че си опустошил всичко.
Но слава Богу, не и душата ми. Само нея не успя да докопаш.
Вече те приемам за фикция. Лице, фигура, сън. Но напоследък даже не те и сънувам.
Сега се изливам навън. Не подозирах колко утайка си ми оставил.
Затворих за теб сърцето си.
Приказката остана недовършена, недописана и неизживяна. И някъде дълбоко затулена в летния дъжд.
Автор: Велина Маринова MarVell
НАЗАД