Констанс Хол е блогърка и майка на три деца. Тя наскоро сподели свое преживяване, което показва как хората реагират по различен начин на едно и също нещо в зависимост от това дали се прави от майката, или от бащата на детето.
Въпреки че Констанс е приела случилото се с голяма доза хумор и ирония, няма как да не се замислим защо критикуваме майките за неща, за които бихме похвалили един баща? Защо към майките имаме толкова високи и непосилни очаквания, а бащите се възхваляват дори за най-малкото усилие?
Ето я историята на Констанс:
„Закусвах с моя приятелка и, естествено, точно тогава се наложи да сменя памперса на Сноу. Отидох в тоалетната, където нямаше бебешка маса за сменяне на памперси. Но голяма работа. Ресторантът беше в парка, затова се отдалечих възможно най-много, сложих я на тревата и смених памперса. Нищо работа.
30 минути по-късно, една жена се приближи и ми каза: „Видях ви как сменяте памперса на дъщеря си. Можете ли следващия път да използвате масата за смяна на памперси?“
Аз отвърнах, че в тоалетната не е имало такава. А тя отвърна: „Има. В тоалетната за инвалиди, която е в другия край на коридора.“
Казах ѝ: „Хубаво, едва ли ще ми се наложи в следващите 6 часа, но следващия път ще постъпя така.“
Почувствах се много глупава, а животът си продължи.
Следващия уикенд отново бяхме в парка, но този път бяхме цялото семейство. Руми имаше нужда от смяна на памперса и казах на Бил, че този път е негов ред. Той сложи Руми на тревата и смени памперса му. В този момент покрай нас мина групичка от жени и едната каза: „Ооо, какъв добър баща! Много обичам да виждам бащи, които се грижат за децата си.“
Бил се почувства като легенда, а животът си продължи.
Тогава не се замислих много над станалото, защото съм свикнала да бъда критикувана за неща, за които съпругът ми е възхваляван. Свикнала съм да взимам децата от детска градина и да събирам неодобрителните погледи, защото малко съм закъсняла, докато за Бил има червен килим и оркестър за това, че е благоволил въобще да се появи, за да вземе децата си.
Но такова е обществото ни. Очакваме жените да бъдат перфектни и всеотдайни, докато за мъжете имаме ниски стандарти.
Не казвам, че хората трябва да спрат да хвалят Бил. Харесва ми да го виждам как се радва, когато другите оценяват какво прави за децата ни. Той е добър баща, защо да не получава похвали за това? Но нека и ние, жените, се хвалим една друга. Следващия път, когато видите майка да бута количка и да говори по телефона, би било хубаво да си помислите „Вместо да си стои вкъщи и да наддава за безсмислени неща в еBay, докато пие водка, тя е избрала да бъде в парка и да бъде страхотна майка.“
Поздравления, похвали и овации за всички майки днес. Защото те напълно ги заслужават!
Просто някои от вас не могат да го осъзнаят.“
НАЗАД