В утробата на майката имало две бебета. Едното питало другото:
- Вярваш ли в живота след раждането?
Другото отговорило:
- Защо, разбира се. Трябва да има нещо след раждането. Може би ние сме тук, за да се подготвим за това, което предстои.
- Глупости – казало първото – Не същестува раждане. Какъв живот би било това?
- Не знам, но ще има повече светлина отколкото тук. – отвърнало второто. – Може би ще ходим сами и ще се храним със собствените си усти. Вероятно ще имаме нови чувства, които сега не бихме разбрали.
- Това е абсурдно – отговорило първото – Ходенето е невъзможно. Да ядеш сам? Нелепо! Пъпната връв доставя храната и всичко необходимо. Но тя е много къса. Така че животът след раждането логически се изключва.
- Добре, но аз мисля, че може би има и друго нещо, различно от това тук. – настоя второто - Може би пъпната връв няма да ни бъде нужна повече.
- Глупости! – отвърнало първото – И нещо повече, ако съществуваше живот, защо никой никога не се е завръщал от там? Раждането е краят, след него има само тъмнина, тишина и забрава. То не води никъде.
- Е, не знам – рекло второто – но със сигурност ще се срещнем с Майка и тя ще се погрижи за нас.
- Майка? - учудило се първото – Ти наистина вярваш в Майка? Това е смешно. Ако Майка съществуваше, то къде е тя сега?
- Тя е всичко около нас – казало второто – Ние сме обградени от нея. Ние ядем от нея. Ние живеем в нея. Без нея нашият свят не би съществувал.
- Добре – отговорило първото – Аз не я виждам, следователно е по-логично да не съществува.
На това второто отвърнало:
- Понякога, когато настане тишина и се фокусираш, може наистина да я чуеш, можеш да усетиш присъствието й, можеш да чуеш нейния обичащ глас, говорещ ти отгоре.
НАЗАД