Забравете за доктор Гугъл – доверете се на педиатъра си

Имало едно време една страна, в която родителите били разтревожени, информацията била широко разпространена, а неинформираните знаменитости с впечатляващо влияние (въпреки ниското си образование) декламираха идеи, които предоставяха конкретни решения на неразбрани ситуации и родителите ги спазваха, като че ли животът им и този на детето им, зависеше от тях.

Педиатрите се чешели по главите, чудейки се какво се е случило. Защо пациентите им се съмняват в тях? Те не са врагът. Врагът е доктор Гугъл, социалните мрежи, способността зле информирани хора да разпространяват своите странни идеи, подхранвайки страховете на родителите и насърчавани от броя на Фейсбук харесванията и споделянията.

Оказахме се безсилни срещу този доктор Гугъл, който има достъп до цялата информация, но няма качествен филтър, с който да разчиства полезните научни данни от недоказаните теории.

Всеки път, в който някой родител ни представи статия от блог, цитираща "доказателства" за токсините във ваксините или връзка към аутизма, ние се усмихваме със стиснати устни, хващаме ги за ръка и им показваме данни, основани на доказателства, които посочват, че тези твърдения всъщност са фалшиви. След това ще удряме главите си в стена по време на обедната си почивка, знаейки че нашите научни статии вероятно ще свършат в кошчето за боклук.

Рецитирахме мантри като „ваксината против грип не причинява грип“ насън толкова често, че съпрузите ни ни заплашваха да ни задушат, докато спим.
Присмивахме се на Джени Макарти за нейните нелепи идеи за аутизма, докато плачем вечер за малките ни пациенти – прекалено малки за ваксини – които са починали, след като са се заразили с магарешка кашлица или морбили от неваксинирани деца в местния парк.

Шегуваме се с доктор Гугъл, Шегувахме се с доктор Гугъл, слаб опит за безгрижие, докато прекарваме безценните си свободни уикенди в посещения на имунокомпрометираните ни малки пациенти в педиатричното интензивно отделение, тъй като те се борят за живота си, след като са се заразили с грип от неваксинираните си връстници в училище.

Умствено си направихме "чукни пет" със щата Калифорния, където бе приет закон, според който учениците не могат да използват религиозни причини като извинение да не се шокират и бяхме шокирани, когато групи хора се преместиха в други краища на страната заради това.

Когато забелязахме безспорната тенденция на деца, които се разболяват и дори умират поради невъобразимото влияние на доктор Гугъл и невежите личности, педиатрите навсякъде се ядосахме. Как може хората да игнорират случващото се? Ако трябва да бъдем честни, нашите чувства са наранени.

Грижим се за пациентите си с най-добър интерес. Защо хората продължават да се съмняват в нас? Загрижени, ние прекарахме безброй часове в чудене защо гласовете ни попадат в глухи уши?

И един ден, просто така, педиатрите навсякъде замълчаха.

Защото всички те решиха да напуснат работа.

Ето какво се случи:

Педиатрите спаха непробудно цяла нощ. Без повече страници, без повече съобщения с родителите, без повече безсънни нощи в грижи за пациентите.

Педиатрите прекараха време със семействата си, тренираха и четяха книги.

Педиатрите посетиха своите лични лекари и отидоха на прегледи при зъболекарите си.

Но на педиатрите им липсваха техните пациенти – ужасно много.

Защото грижата за пациентите е най-привлекателната част от нашата работа. Затова правим всичко. Да видиш как едно дете е оздравяло, да пребориш настинката, да предотвратиш заболязването, да уловиш болест в ранен стадий и да подкрепяш родителите. Да гледаш как децата израсват от малки бебета до тийнейджъри, които се отправят към университета и към големия свят – именно затова вършим работата си.

Ние не сме врагът.

Междувременно нашите истински съперници – доктор Гугъл и социалните мрежи – разпространяват дезинформация като горски пожар, объркват родителите с добри намерения и поставят съмнения в съзнанията им: Не вярвайте на лекаря си, доверете ни се. Имаме цялата информация, от която се нуждаете.

Домашното обучение се превърна в тенденция, за да се заобиколят законите за ваксинация.

Случаите на грип, морбили, заушка, рубеола, полиомелит, коклюш достигнаха исторически върхове. Децата се разболяваха, родителите се плашеха.

Чувстваха се объркани, не знаеха накъде да се обърнат. Доктор Гугъл не отговаряше на обажданията им посред нощ, за да ги съветва как да се справят с температурата и не ги уверяваше, че децата им не се нуждаят от антибиотици.

Не им даваше обективна и научно подкрепена информация, за да насочи решенията им.

Не правеше задълбочен преглед на децата им, за да открие източника на болката и най-доброто лечение за болките в стомаха или гърлото.

Той не стоеше до тях в моментите на тъга и болка.

Той не им помагаше да решат – заедно – какво би било най-доброто лечение за тяхното дете.

Затова следващият път, когато имате въпроси, съмнения или страхове, не се обръщайте към доктор Гугъл. Попитайте педиатъра си. Затова сме тук, за да помогнем на детето ви да остане здраво по най-добрият възможен начин. Доверете ни се, когато ви казваме, че прилагаме не само нашите хиляди часове на знания и опит, но също така и дълбока грижа за всяко едно от вашите деца.

Това не е битка, не става дума за избиране на страна. Става дума за здравето на децата ни. И повярвайте ни, това е нашият най-голям приоритет.

НАЗАД