Запомни, че си специална и няма друга като теб

Знам какво е да седиш в стаята си и да преосмисляш всичко. Животът е хубав, работата също, а приятелите и семейството са прекрасни, а след това някой, сякаш те залива с ледена вода. Някой си тръгва, губиш работата си, любовта на живота ти не те обича вече.

Тези малки неща описват живота – доброто, лошото и грозното. Понякога се чувстваш самотна. Друг път искаш да се отдадеш на желанието и да се предадеш. Безпокойството храни съмнението в теб. Не му позволявай, защото така вредиш на себе си.

Запомни хубавите дни, в които нищо не те притеснява. Не забравяй искрата в очите ти, когато той бе до теб. Простите неща са тези, които са излекували сърцето ти и са подхранвали ума ти всеки път.

Представи си, ако е трябвало да се предадеш, когато си ударила коляното си и те е боляло много. Представи си всеки път, в който си се удряла в стената, а ако се беше предала? Днес нямаше да си тук и нямаше да си себе си.

Ако те боли, то ти живееш. Първият път, в който чух това, плачех за едно момче. Днес всичко има смисъл. Имах възможността да изпитам любов, която запали душата ми. Имах чувството, че това е краят, че се разпадам, но живях.

Нормално е да си тъжна понякога, да искаш някой да е до теб, за да не си сама. Не е странно, че си изградила стени около себе си след всичко, което ти се е случило. Но не се предавай. Не се отказвай от това да се развиваш и растеш. Имаш толкова много, което да предложиш на света. Ще се смееш. Ще обичаш.

Не се предавай!

НАЗАД