Омъжих се. Омъжих се за човек, с когото имаме прекрасна връзка (особено ако трябва да я сравнявам с предишните). За всичко това съм благодарна на родителите ми, които ми дадоха много важен урок: Любовта не е съществително, а глагол.
Показаха ми го с действията си, по начина, по който се отнасят един с друг. Всеки имаше своите задължения: майка ми се грижеше за мен и останалите ми братя и сестри, а баща ми правеше всичко възможно, за да се чувстваме добре, но се и обичаха. Като дете не разбирах каква отговорност е било това. Не разбирах нищо. Представях си нещата по различен начин и си мислех, че животът им е много лесен. Често критикувахме татко, че само работеше и не помагаше на мама, а тя от своя страна го защитаваше, като казваше, че всеки си има роля в едно семейство, че тя е майката и се грижи за нас. Обясняваше ни как всеки има равни задължения.
Докато растяхме баща ми само работеше и майка ми беше тази, която споделяше времето си с нас. Много семейства са така, но това, което ми правеше впечатление, бе, че той редовно хвалеше майка ми и ѝ благодареше за вечерята. Тя, от своя страна, ни показваше, че баща ни наистина ни обича, трудейки се по цял ден, за да имаме какво да сложим на масата, за да не ни лишава от нищо. Когато пораснах с нея започнахме да водим по-различни разговори. Говорихме за момчета, а тя ми даваше съвети. Казваше как трябва да ги наблюдавам, че по действията им личи дали държат на мен.
Така, аз осъзнаха това, на което ме учиха те, че любовта не трябва да е само на думи, но и на действия. Това е в основата на всяка връзка и на един здрав брак. Когато някой ни обича, ще го видим по нещата, които прави. Виждала съм го и при мъжа ми, когато прави неща, които може и да не му харесват, но знае, че ще ме зарадват. Той също работи и то много, за да може аз да не го правя. Ще ви дам прост пример: когато можеше да отиде на мач, той не го направи, а се прибра и окоси тревата. Наблюдава ме. Ако имам трудности, той се намесва веднага. Това е любов. Научих се не само да виждам тези неща, но и да ги осъзнавам и оценявам, да показвам, че съм благодарна за нещата, които прави за мен. Той ме вдъхновява да съм по-добър човек. Любов е и, когато вечер се прибере уморен, а аз съм сготвила и съм изпрала. Когато се караме, не се нараняваме, защото се обичаме. Научих се и да виждам малките неща, в които също има обич.
Едно “Обичам те” не е достатъчно. Трябват и действия, за да бъдем щастлви заедно. Все пак любовта е глагол, а не просто една дума!
НАЗАД