Знаете ли как е думата "куче" на различните езици? На френски например е "chien", на руски - "собака", а на мандарин се изговаря "gǒu". Тези думи нямат нищо общо една с друга и никоя от тях не е свързана със същността на кучетата. Същото важи и за много други думи.
Но има и изключения. Например думата за майка на много езици е “мама”. Думата за баща пък често звучи като “папа”, а понякога съгласните звуци са по-твърди и се изговаря по-скоро “баба”. В много езици пък думата съдържа звуците “д” или “т”. Хората по целия свят използват думи като “мама”, “папа”, “тата” и производни.
Хората, които владеят няколко езика, със сигурност за забелязали тази тъничка прилика. Когато става дума за близките езици, каквито са романските и немските, това не е никак изненадващо. Все пак всички те са деца на онзи език, който лингвистите наричат индоевропейски праезик и най-вероятно е бил говорен на територията на днешна Украйна преди няколко хиляди години. Затова ако френските maman и papa, италианските mamma и babbo и норвежките mamma и papa звучат подобно, може би е защото са от едно семейство. Играта на думи не е никак случайна.
Но все пак става дума за хиляди години - напълно нормално е езиците да се изменят толкова, че да не можем да познаем, че са с еднакъв произход. Така например уелския също произтича от тази украинска местност, но нито френския, нито английския имат думи като “Llanfairpwllgwyngyllgogerychwyrndrobwllllantysiliogogogoch” (не, не натиснах произволни клавиши на клавиатурата - това е съвсем реално село в Уелс!). Макар и да е член на същото лингвистично семейство, уелският език се развива съвсем самостоятелно. И въпреки това “мама” и “тате” на уелски звучат по същия начин - “mam” и “tad”.
Дали тези думи са навлезли заради широката употреба на английски език в Уелс? Не е изключено - но можем да забележим и същото и в страни, които нямат толкова голям допир до английския. Така например езикът суахили има своите думи “mama” и “baba”. Филипинският таталог има “nanay” и “tatay”. Във Фиджи пък казват “nana” и “tata”. Мандарин - този толкова сложен и толкова далечен от английския език, пък ни предлага думите “mama” и “baba”. А как мислите, че звучат думите за майка и татко на чеченски? Наана и даа. Почти същите думи използват и различни индиански имена.
Не може да не си помислим, че вероятно първите хора са наричали родителите си “мама” и “тата” и тези две толкова топли и мили думи са оцелели през цялата човешка история, за да останат и до днес. Но тази представа е прекалено хубава, за да бъде истина. С течение на времето езиците се изменят и превръщат в съвсем нови, а хората постоянно намират нови значения на съществуващите думи, както и нови думи за съществуващи неща.
Вземете например онзи украински език, за който ви разказахме по-горе и от който произлизат много европейски езици. В индоевропейския праезик “mregh” означавала къс - дума, която по никакъв начин не прилича на някоя от съвременните езици със същото значение. Тогава защо думите “мама” и “тате” са си останали почти същите, след като езиците са се изменили до неузнаваемост?
Отговорът се крие в бебетата и начина, по който проговарят. Лингвистът Роман Джейкъбсън е установил, че най-лесният за изговаряне от бебетата звук е “а”, тъй като може да се произнесе без да се прави нищо с езика или устните си. Следващия импулс на бебетата е да приближат устните си, тъй като това действие им е познато от процеса на кърмене. Оттам се извлича звукът “м”, който малко по-късно помага за образуването на сричката “ма”, която се произнася многократно без пауза.
За бебетата подобен “говор” е просто игра. Бебето казва “мама” и звучи така, сякаш се обръща към някого - и човекът, към когото е най-вероятно да се обърнат е майка им. Майката приема “мама” като нарицателно и дори сама се нарича така, говорейки на детето си. Вероятно това се е случило и на първите хора, случва се и на повечето бебета по света, независимо какъв език говорят родителите им. Това означава, че тази игра на бебетата се превръща в думата “мама” и си остава така с течение на времето и с промените на езика, независимо какво се случва с думи като “mregh”.
Думичките “папа” и “тата” се появяват по съвсем същата причина. След като бебетата се научат да издават звука “м”, те започват да напредват в произнасянето на звуци, като събират устните си, държат ги така за секунда и изпускат дъх. Така се появя звуците “п” и “б”. След това бебетата продължават да си играят, като включват и зъбките си - издават звук, който е съвсем същия като първата реакция, която им идва, когато ядат прекалено топла храна. Това обяснява защо хората, които се грижат най-много за тях, след майките им, мислят, че “баба” и “тата” са обръщения към тях.
Вероятно никога няма да си обясним защо по-сложни думи и изрази звучат по начина, по който са ни познати. Няма да си обясним и защо на различните езици думите звучат по коренно различен начин (прекрасно звучащата “пеперуда” на немски е не толкова очарователното “Schmetterling” например). Няма да разгадаем и защо думи, които си приличат, означават коренно различни неща на различните езици.
Но поне вече знаем защо думите “мама” и “тате” звучат еднакво на толкова много езици.
НАЗАД