Защо е толкова трудно да обичаш себе си?

Да обичаш себе си. Да приемаш себе си. Да прощаваш на себе си. Четем това във всяка книга за самопомощ. Във всяка статия за самоусъвършенстване. Казваме си: да, от утре започвам. Започвам да обичам себе си. Да приемам себе си. Да прощавам на себе си. И го правим... До утре.

Защо е толкова трудно да дадем на себе си това, което даваме на другите? Ето защо...

1. Трудно е да обичаш себе си, защото бъркаме любовта към себе си с егоизма.

А егоистите всъщност са хората, които най-малко знаят как да обичат, когото и да било. Включително и себе си. И защото тяхното не е любов. Тяхното е защитна маска, скриваща страха, че никой не ги обича и няма да ги обича. Те просто не вярват, че заслужават да бъдат обичани. Защото не умеят да се обичат. А да обичаш себе си значи да осъзнаваш колко любов и светлина носиш в душата си. Да обичаш себе си значи да познаеш истински себе си...

2. Трудно е да обичаш себе си, защото повече обичаме ролята на съдници.

Съдим всички. Но най-вече себе си. Съдим се заради тези, които сме наранили. Но съдим себе си и за тези, които са ни наранили. За това, че сме им позволили да ни наранят. Съдим себе си за неща, направени в миналото. И за други, пропуснати в настоящето. Съдим се дори за бъдещето, убедени, че ще продължим да допускаме същите „грешки”. Прекарваме живота си в съдене. И сърдене. Прекарваме живота си в упреци. Към себе си. Защото това ни кара, по някакъв странен, мазохистичен начин, да се чувстваме по-силни и по-пораснали. А така всъщност спираме растежа си. Така всъщност проваляме живота си.

3. Трудно е да обичаш себе си, защото смятаме, че трябва да се жертваме, за да покажем, че обичаме другите.

Убедени сме, че ако загърбим собствените си желания, ако забравим за собствените си нужди, това ще ни направи по-добри хора. Ще покаже, че сме по-добри хора. Искаме да се жертваме за другите не толкова, защото има нужда от жертвата ни, а защото не знаем друг начин, по който да покажем обичта си към тях. А начинът е точно противоположен. За да изразиш обичта си към другите, не трябва да заличаваш себе си, а първо да се обърнеш към себе си. Защото най-обичащ, най-обгрижващ, най-разбиращ е човекът, който обича, обгрижва и разбира себе си. И всъщност, крадейки обич от себе си, ние крадем и от обичта си към другите....

И защото човек излъчва към другите това, което изпитва към себе си...

НАЗАД