Почувствахте ли подкрепата на родителите си, когато станахте майка?
Модерните майки практически не се нуждаят от помощта на по-възрастните си родители при отглеждането на децата. Нито физически, нито с информация. Но едно нещо си остава същото - необходимостта от подкрепа. Така че, защо на много родители им е толкова трудно да кажат: "Ти си най-добрата майка, справяш се чудесно"?
Имаме си памперси, прахосмукачка, доставка на пица, пералня и сушилня, детегледачки, мокри кърпички и - О, Боже мой! - в помагането се включват и съпрузите. Не че това ще превърне процеса на порастване на бебето в една забавна разходка в парка, но като цяло ни дава независимост.
.jpg)
Повечето модерни майки имат право на избор: или да приемат помощта на бабите – но по техните собствени условия или да не го правят изобщо.
Когато синът ми беше малък, а аз – в процес на развод, майка ми редовно идваше в къщи, за да помогне "да изкъпе бебето." Всъщност, аз все още не разбирам защо ни беше нужна тази помощ. Първо, той не се е изцапал. Второ, това, струва ми се, е доста вредна процедура за толкова малко бебе. Нуждата от ежедневни бани се появи в живота ни, когато синът ми се научи да седи и да се наслаждава на играта с вода. А преди това, когато трябваше да му измия главичката, аз просто го вземах при себе си във ваната. Той беше толкова топличък и смешен, лежеше по корем на дланта ми, а аз нежно поливах гръбчето му. Така че, обещанието на майка ми да дойде и да "помогне за къпането" аз приемах като явна заплаха и начало на военните действия. Веднага след като майка ми дойде, тя минаваше на проверка в целия апартамент - и, разбира се, установяваше, че нищо не е както трябва!
"Пеленките не са изгладени! Аз не повивах сина си и не използвах пелени. Но бях много млада и безпомощна, така че ми беше по-лесно да ги изгладя преди пристигането на майка ми – за да се представя добре.
"Подът не е измит!" И следва историята, че когато съм била дете, тя търкала пода по три пъти на ден. "На ръка!" Така че, мама като генерал по време на битката, стоеше по средата на апартамента с бебе на ръце, а аз недостойната армия се носех като муха без глава по всички стаи. "Донеси термометъра за вода!" "Донеси кърпата!" "Не, тази - другата." "Донеси стол" – на мама ѝ е трудно да се навежда над ваната. "Донеси дрехи за нашето момче!" 'Донеси шапка!' 'Включи духалката да се стопли помещението - изведнъж ще му стане студено?!" "С какво махаш коричките от главата му? Как така с нищо?!"
Обикновено след помощта на майка ми, аз два дни лежах като труп и се надявах, че никой никога няма да ми помага. Доколкото знам от разказите на моите приятелки, родителите им са помагали с приблизително същия ефект. И затова повечето от нас са изключително благодарни на всички постижения на цивилизацията, които ни позволяват да решим дали се нуждаем от помощта на родителите си или не.
Второ, това, което е по-важно – помощта с информация. Преди младата майка на бебе или обърканата майка на три годишен син отиваше при майка си за съвет. Сега същата тази майка влиза в Интернет, блогове, консултанти по кърмене или намира точно тази жена, чието дете вече не плюе храната. И често получава много по-професионален и ефикасен съвет.
Както и да е, аз познавам може би стотици майки, които помогнаха да се създадат специални съветници за комфортно кърмене или дори общност във Фейсбук . И знам, че няколко десетки са следвали съветите на майките си - за дезинфекция на гърдите, за хранене на всеки три часа, през нощта да не се дава храна, а само водичка, бебчето да се претегля след всяко хранене, гърдите да се изцеждат докрай след всяко кърмене...
Може би ще ви се стори, че се опитвам да демонизирам бабите.
Това не е така, аз по-скоро изразявам възторга си от това, че сега имаме достъп до всякаква информация за нас. Дотолкова, че ние не сме зависими от един единствен източник. Само се замислете колко лесно е сега да се учим от опита на десетки, хиляди, милиони други хора - и да правим съответните полезни изводи за себе си. Сега можем да се възползваме от опита на нашите родители, само ако той ни изглежда успешен - например с моите деца възпроизвеждаме модела на паричните отношения в нашето семейство. Той се нарича "да разглезиш до краен предел, да купиш всичко, преди детето да е поискало да го има". В резултат на което получих това, което се надявах да получа: 10-годишният ми син е абсолютно безразличен към материалното и у него няма алчност или завист към чуждото:
„Мамо, аз спокойно ще преживея без Лего, а ти очевидно ще страдаш без нова рокля. Така че не се нуждая от подаръци, най-добре с тези пари купи нещо за себе си.”
Дори наскоро осуети опита ми да му купя новият модел на един телефон, с молба за някакъв по-евтин. Може би малко съм попрекалила.
Въпреки това, аз изобщо не искам да повтарям пътя на родителите си в много други аспекти. Сега се опитвам да изградя своя собствен път. Както изглежда, същото правят голяма част от мислещите днешни родители - никой не приема да отглежда децата си, копирайки системата на бабите и дядовците.
„Нас така са ни гледали - и какви хора сме станали!”
Сега всички анализират и обмислят. Вземат хубавото и се отказват от лошото.
Представям си колко обидно е това за бабите! Цялата им родителска история се подлага на щателен анализ, преглед и критика. При това от кой - от някой, който доскоро е ходил прав под масата! Ужасно обидно и неудобно. И най-важното - чувстват, че не са получили това, което са очаквали. Така да се каже: първо те са били неопитни младежи, без право на глас - затова сега е тяхното време да бъдат мъдри патриарси и съветници. А това ужасно модерно време им отнема тази възможност! Нечовешки обидно!
Но всички забравят за най-най-важната помощ!
Тази, което сме свикнали да получаваме от психолози или приятелки, но все пак винаги сме очаквали от майките си. Подкрепата! От най-обикновените и ласкави думи, които една нова баба може да каже на една млада мама:
„Ще успееш! Ти си най-добрата майка! Правиш всичко правилно.
Уморена ли си? Как да ти помогна?
Колко добре изглеждаш!
О, как хубаво си го измислила, колко жалко, че по мое време не съм знаела, че може така!
Разбира се, излез с приятелките си, трябва да си починеш, детето се нуждае от спокойна и щастлива майка!”
И това е всичко, но за много от бабите е напълно невъзможно и непроизносимо. Това, което ще направи дъщеря им щастлива. Това, почти сигурно, е единствената помощ, която ще бъде нужна на младите майки дори и след сто, дори и след хиляда години...
Автор: Алина Фаркаш
НАЗАД