Напоследък все по-често забелязвам, че нежният пол търси нещо по-сериозно от поредната вечерна забивка и разходка по баровете. Дори и кукувицата снася яйца в чуждото гнездо, следователно и най-голямата купонджийка един ден е обречена да поиска от своя несериозен любим нещо, което би могло да стресне всеки от силния пол – дете.
„Аз искам по-сериозни отношения, искам да бъда майка и да имам деца, а той се прави, че не ме чува“, казва ми една позната и хвърля размислите и страстите. Аз също не искам деца дори и след като вече не мога да вляза в категорията безгрижен студент и волен ерген. Мъжката аудитория около мен също споделя подобно виждане – децата няма да избягат. И стигаме до основния казус „Защо мъжете не бързат да стават татковци?“.
Преди време някой беше споделил в Туитър, че преди години е имало родители с деца, а днес има пораснали деца с малки деца. По-точно описание не може да съществува – мъжете днес са пораснали деца. Дежурното оправдание, че точно сега не можем да издържаме деца и да поемем тази сериозна стъпка вече не минават – общата банкова сметка разбива на пух и прах това оправдание.
Защо всички мъже са натиснали спирачката и не милеят за демографския фактор? Нека започнем с факта, че всеки израснал през 90-те може да е чувал репликата „Сега не можем да си го позволим.“, „Изчакай още малко.“ и редица други нежни оправдания, които те отдалечават от целта. В резултат на тези лишения аз и още няколко милиона души ще се постараем първо да задоволим нашето вътрешно дете. Като горд собственик на 2 конзоли, 3D телевизор, умен телефон и таблет за ловене на покемони, трябва да призная, че личната терапия наистина помага.
Теоретично трябва да се отбележи, че обвързаната жена вече има пораснало дете, за което да се грижи, пропускайки първите 7 години. Дори и най-суровият мачо се вдетинява у дома - цупи се, когато вечерята не е готова, прави малка гражданска война при липсата на десерт, оставя дрехите си навсякъде, маркира територията с носени чорапи, напикава тоалетната чиния и оставя сапуна с повече косми, отколкото малка горила може да има по себе си. Кой нормален човек би натоварил още своята партньорка и с дете? Кой? Най-много да стиснете ръцете на домашен любимец.
Всяка жена заслужава и малко сериозни отговори и смятам да ги дам, възползвайки се от чистите мъжки разсъждения в компанията. Бъдещият наследник е отговорност, за която никой не е готов (само си мислиш, че си готов). Достатъчна е и малката вяра в кармата, за да съм сигурен, че моето дете ще запали лука на съседката, бюрото на учителката, ще бъде изключен от училище и ще направи абсолютно всеки грешен избор до 18-годишна възраст. Дори не искам да мисля какво ще е положението, ако имам дъщеря.
Разликата в ценностната система също има пръст в това въздържание. Какво забавление може да има една младо семейство, когато телевизията започва от 19:00 вечерта и единствената музика е на Лили Иванова? Започвам да имам чувството, че децата са били единствен източник на някакво разнообразие у дома. Сега имаш 300 канала и абонамент за 4-5 футболни лиги, приятелки, които търсят само секс и никакво по-сериозно обвързване, както и непрекъснато завзета спалня в петък вечер.
С толкова много позитиви е трудно да кажеш на съвременния жител от Содом, че детето може да е най-сериозното постижение. В никакъв случай не отричам това и знам, че един ден всеки ще иска да бъде добър татко, но на този етап е малко трудно.
И какъв е изводът? Всички мъже сме несериозни егоисти! Това го знаем, но дори и в този случай имаме едно адекватно успокоение – Мик Джагър стана татко на 76 години! Неговият 8-ми подвиг беше с професионална 32-годишна балерина. До тогава всеки свободен мъж ще търси връзка с кариеристката, чийто интереси са насочени към фирмената йерархия, но не и към детската градина.
НАЗАД