Светът е пълен с "добри момчета", които вечно са прецакани от съдбата, в лицето на поредната зла жена. Какъв обаче е проблемът с тези екземпляри в действителност? Време е някои митове да бъдат развенчани.
Плахи са
Много често зад маската на „добро момче“ се крият липса на решителност и страх от отхвърляне. Едно е да си възпитан и внимателен, съвсем друго е да очакваш от жената всеки път да прави първата крачка. Отказът от поемане на всякаква инициатива не е синоним на джентълменско поведение и добрина, а на слабост. А това не е секси.
Обсебващи са
Всеки човек иска да получава внимание. Желателно е да се интересуваш от другия, но не и да започнеш да се идентифицираш с него и да го обсебваш. Да й казваш всеки ден, че е красива, е от полза за хубавите отношения. Да се мъкнеш по нея навсякъде, да нямаш никакви други интереси, да пишеш поеми и да правиш серенади на кило е смущаващо, нездраво и като цяло доста зле.
Това, че са „свестни“ им е най-голямото достойнство
Обикновено е трудно да отправиш каквато и да било критика към човек, който се самоопределя като „добро момче“. Това му е най-големият коз, най-тежкото оръжие. На практика може да се държи както си иска с теб, стига да го е опаковал като „жест на любов, внимание и добро поведение“. Това, че не нещо не ти харесва, си остава твой проблем и автоматично те превръща в „неблагодарна кучка“. Диалог няма. Той е толкова добър, а ти си просто поредната, която не оценява това.
Държат се изкуствено
Никой човек не може да бъде вечно добър, мил и на разположение. Много, уж свестни, но вечно онеправдани момчета, демонстрират любезното си поведение по 24 часа, което просто не е нормално и естествено. Това ясно говори за проява на лицемерие и по никакъв начин не вдъхва доверие, точно обратното. Ясно е, че подобен начин на държане не е продиктуван от сърцето, а от множество задни мисли. Коварен план за спечелване на внимание и отношение. Да, но не работи. Ама изобщо.
Обичат да са жертви
Вечно някой друг да е виновен за положението ти е меко казано отблъскващо. Ако си мъж, който не е успял да изгради нормални отношения с нито една от жените, с които е опитал, то проблемът навярно е в теб, а не в другите. Независимо как си се държал според самия себе си. Явно не си се държал добре. Това да се жалваш, самосъжаляваш и да влизаш доброволно в ролята на прецакания и онеправдан добряк говори само за отказ за поемане на отговорност спрямо собствените ти действия. Което хич не е мъжко.
Толкова са "добри", че „винаги са прави“
Понеже се страхуват да кажат какво ги тревожи, за да не развалят нещо, предпочитат просто да направят поредния компромис. Влизането в спор, в не дай си боже конфликт – неща, които в крайна сметка си остават абсолютно нормални в човешката комуникация - е най-големият ужас на „доброто момче“. Той избира да се съгласи, а ако тя не оцени поредната жертва от неговата страна, още по-зле за нея. Той е светецът, този който е прав и добър, мъченикът, а тя отново е гадната кучка, която не го оценява. Просто чудесно...
Никога не взимат решения сами
Той преотстъпва на дамата избора за нещата. От това къде ще вечерят до това къде ще живеят. В неговите очи това е много кавалерско, но всъщност е просто обикновено бягство от отговорност. Ако не решава нищо сам, няма как да сбърка. А ако тя сбърка, защото взима решения, винаги може да посочи нея като виновник за развоя на събитията. Отговорността за последствията от едно или друго решение е прекалено тежък товар за крехките му плещи.
Неуверени са... Дори в леглото
Плахото добро момче-жертва, което ще подари на своята любима сто рози без причина и никога няма да вземе самостоятелно решение за нищо, е същото и под чаршафите. Той ще я попита „може ли да те гушна“, след като тя вече лежи полугола до него и се надява на чудо. Въпреки че милата знае, че ако изобщо се стигне донякъде, най-вероятно ще се наложи да е отгоре и за пореден път да ръководи парада. Той ще бъде нежен и внимателен по възможно най-досадния, криворазбран и отблъскващ начин. Тя може и да усети нещо, може и да не усети. Божа работа.
Всъщност, изобщо не са добри
Така наречените „добри момчета“, които се определят като такива най-вече сами, май изобщо не са добри. В крайна сметка добрият човек е преди всичко смелият човек. Този, който не се страхува да постъпва правилно, независимо от последствията. Този който няма притеснения да поеме отговорност за действията си и може да бъде достатъчно решителен и адекватен, за да му се гласува доверие. Този, който слуша сърцето си.
Да си несигурен, плах, обсебващ, да се държиш неестествено, да търсиш одобрение на всяка цена и да не можеш да вземеш решение дори за това къде ще вечеряте днес, не те прави свестен и добър. Може би даже те превръща в точно обратното. Човек, на когото не може да се разчита. А любовта на жената към мъжа е преди всичко доверие. С жалване, мрънкане и излишни комплекси такова се изгражда трудно.
НАЗАД