Израснала съм в такова семейство, в което отвръщах на майка си винаги с „да“, а на баща си отговарях с „да, сър“! Винаги са ме учили да уважавам по-възрастните и да бъда мила с всички около мен. Колкото повече пораствах, толкова повече ми повтаряха „бъди добра“. Всички жени в обкръжението ми го правеха. Ако изроптаех за нещо у дома – получавах тази реплика. Ако кажех нещо нередно в училище, пак чувах нея. Стигнах до там, че дори в споровете за политика крайният резултат беше тази реплика, отправена отново към мен.
Сега съм майка и избирам как да възпитам детето си, и кои мои уроци да ѝ предам. Искам да ги науча на стойностни неща.
Но ако трябва да бъда честна, каже ли някой на дъщеря ми „бъди мила“, няма да има хубави последствия!
Защото имаше много ситуации, в които този начин на мислене изобщо не беше в моя услуга.
Сетих се за това, когато вчера си купувах кафе. На една от масите стояха две момичета, които очевидно се опитваха да свършат някаква работа на компютрите си. Незнайно от къде се появи някакъв мъж, който беше около 40-те и се настани на тяхната маса. Започна да ги разпитва за училище, за това какво правят в момента, на колко години са...Момичетата определено не се чувстваха комфортно в тази ситуация, но се опитваха да изфабрикуват някакви фалшиви усмивки, защото бяха МИЛИ.
Тогава майчинският инстинкт в мен се надигна, защото не можех да понеса начина, по който този човек се намеси в личното им пространство, непоканен от никого. Момичетата бяха възпитани да бъдат любезни, а този мъж можеше да е опасен!
Дами, нека ви запитам нещо? Премълчавали ли сте някога нещо, което ви напряга, само защото има опасност да нараните нечии чувства? Жертвали ли сте собственото си спокойствие само за да избегнете конфликт? Правили ли сте нещо, само защото си мислите, че „така трябва“?
Сигурна съм, че да!
Искам да науча дъщеря си да не допуска това. Тя е само на две, но знаете ли какво? Няколко пъти се чух да казвам „Бъди мила“, когато каже на брат си „не“.
А тя отстоява мнение, което е най-полезното нещо за нея.
Сега имам нова „мантра“.
„Бъди учтива“!
Защото тези две момичета можеха съвсем възпитано да заявят, че мястото е заето, а те имат работа за вършене.
Няма нищо „немило“ да кажеш на някой, че е прекалил и е нарушил личното ти пространство. Без да те интересува, дали на него му харесва или не – границата за теб, вече е премината.
Дъщеря ми трябва да се научи да защитава себе си и мнението си, както и да казва „не“.
Не искам да отгледам момиче, което е мило, а жена, която е силна и независима – без да бъде груба!
НАЗАД