Била си публично „засрамена“ от дънките си - колегите, приятелите, семейството или приятелят ти са били шокирани от признанието, че не переш дънките си. Най-вероятно ти се е искало да потънеш в земята... Гърбът те е стягал, усещала си буца в гърлото и нервно си пристъпвала от крак на крак… И всичко това, защото предпочиташ дънките си максимално „естествени“.
Това са дънки, за Бога! Изработени са от най-издръжливия, траен и здрав плат. Могат да се справят с каквато и да са камъчета - всъщност текстурата им ги обича. Дънките живеят с теб, „споделят подвизите ти“, верни са ти. Стават по-добри с времето и носенето.
Всички тези твърдения ти печелят само празни погледи, разбира се, и изтощена, започваш от самото начало.
За мен това беше чифт бойфренд дънки с грация и несравнима елегантност. Те бяха леко провиснали, но очертаваха бедрата ми страхотно и ме накараха да се чувствам като във видео на Риана. Бяха еквивалент на еднорог, само че от деним. Носех ги често и ставаха по-меки. Структурата им се „разпадна“ и гънките им станаха по-изразени. Но когато върху тях се появи цветно петно, най-накрая реших да ги изпера. Дотогава просто ги освежавах – оставях ги да висят отвън на малката ми веранда, за да премахна миризмата, без да формата им да се загуби.
Завъртях циферблата на пералнята на ниска температура, излязох за неопределено време и когато се върнах, любимите ми дънки лежаха в дъното на това така наречено почистващо устройство. Бях опустошена. Меката и гладка текстура беше станала твърда от въртенето и вода. Бяха избледнели, формата им също беше променена. Дори и „сериозното“ изсушаване не успя да ги възстанови.
Често дрехите ни са „стенограми“ за неща, които се надяваме визуално да предадем, независимо дали се спираме на чифт кожени обувки, или носим сатенен бейзболен бомбър върху красива рокля, за да „илюстрираме“ женствеността си. Без този конкретен чифт дрехите ми не можаха да „преведат“ това, което исках да кажат. Когато се опитах да ги нося, вече не се чувствах като себе си. И така реших, че прането на деним е опасно.
Така че направих точно това - започнах да трупам винтидж и нови модели дънки и отказах да ги пера. Посттравматичният стрес от загубата на любимите ми дънки беше прекалено голям. Един френски производител на деним е „институционализирал“ мантрата на „не-прането“ в наръчника за служителите си.
Спи с тях, за да ги „пречупиш“.
Тичай в океана с тях, след което се върни на пясъка, за да „пребориш“ грапавостта им.
Сложи ги във фризера, за да се отървеш от миризмата, но каквото и да правиш, не ги пери.
Някои от твърденията възприех и предадох на другите, чиито дънки в крайна сметка губеха „оригиналното“ си твърдо състояние. Изразените контури, красивите гънки, меката текстура, боята, неясните петна. Красиви са, ако ги оставиш да бъдат просто такива, каквито са… по същество работно облекло.
Така че, защо е този срам? Защо не-прането на деним е такъв поляризиращ обект? Обърнах се към експерт по въпроса - Джейн Бишоп. Тя първоначално ми съчувстваше след загубата на дънките, но до голяма степен не беше убедена, че да не ги пера с минимално разтягане ще ми е от полза. „Винаги имам чувството, че никога няма да бъдат същите, дори съвсем новите, направени от най-мекия и разтеглив плат. Ако не ги изпереш в продължение на две седмици, са мръсни. Не са по-подходящи за тялото ти, отколкото биха били иначе“, обясни ми тя. Тя пере белите си дънки всяка седмица, а останалите - след 10 до 15 носения.
Но не е ли обезпокоена, че ще се променят? Разказа ми какви промени е правила през годините и ги е носила на „поправка“, преди да реши, че това е просто начин, по който се променят. „Не искаш да ги съсипваш или да направиш нещо, което би ги превърнало в неносими, разбира се. Но ако се променят, какво толкова? Искам да кажа, че нищо не остава същото завинаги“, добави тя спокойно.
Кели Конър, моден редактор във Vogue, има друго мнение. „По принцип не пера дънките си или може би просто не съм голям почитател на прането.“ Тя им позволява „да придобият характер“. Ако се появят петна, ги почиства, поръсва подсолена вода и ги оставя да изсъхнат навън. Единствените дънки, които пере (и то не много често), са тези, с които язди. „Те не са толкова модерни“, обяснява Конър. „Не са най-готините в гардероба ми, но все пак ги обичам“. Въпреки това, подобно на Бишоп, прави изключение за белите си дънки, но признава, че понякога дори да са замърсени изглеждат много добре. Не следва сляпо съвършенството. „Когато имаш тениска и я переш милион пъти, тя е същата. Но има и дрехи, които изглеждат перфектни провиснали и износени, без да се вижда. Винтидж дънките никога не трябва да се третират по този начин.“
Напълно съм съгласна!
Вече не чувствам срам. Макар тези дами да не мислят по един и същи начин, всъщност ме научиха на едно и също нещо: дънките са просто дънки и в крайна сметка могат да издържат на малко мръсотия, или на леките промени, причинени от студено изплакване. Каквото и от двете да избера.
НАЗАД