Някой ме попита дали съм обичала. Завъртяха се няколко спомени из съзнанието ми и отговорих „не”.
- Но това не е възможно! – учуди се той.
- Аз не само обичах, страннико, аз умирах за него. Обожавах го с цялото си същество. Не, не това не беше любов. Това беше много по-силно. Много по-истинско. Много по-страшно!... – отговорих задъхано аз.
- Такава любов не се среща всеки ден, детето ми! Такава любов се изпитва рядко. Блазе на тези, които обичат. Блазе на тези, които са обичани! Блазе им, защото не на всеки се случва такова нещо! – възхити се той и продължи – Аз също съм обичал, момичето ми. Някога, много отдавна имаше жена, на която сторих всичко, което имах. А тя ме предаде!...
... прекъснах го аз с думите:
- Защо обичаме тези, които ни предават?
- Защото на такива случваме. Научаваме се да внимаваме. Научаваме се да не повтаряме същите грешки. И тогава идва истинският човек. Но ти вече не си същия. Вече си друг, страхуваш се да дадеш това, което е останало от теб... – каза странникът.
НАЗАД