Беше пролетен ден, а небето бе покрито от облаци. С жена ми седяхме на една пейка, чакайки Регионалният исторически музей да отвори врати. Бяхме във Враца - малък град в Северозападна България, намиращ се на около 2 часа път с влак от София. Паметник на големия български революционер Христо Ботев се издигаше над тротоара. Ръката на героя бе свита към рамото му и изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да започне своя пламенен призив за бунт срещу османските поробители. Едно циганче се приближи към нас.
Момчето измърмори нещо на български, език, който така и не успяхме да овладеем, въпреки неколкократните ни срещи с преподавател, който наблягаше повече на граматиката, отколкото на разговорите. Момчето протегна ръката си.
Жена ми поклати глава, давайки знак, че нямаме намерение да му даваме пари. Бяхме чували за ромите и за това, че са дискриминирани не само в България, но и в цяла Европа. Виждали сме ги как ровят в кофата за боклук през прозореца на жилището си. Със своите каруци те си проправяха път по нашата калдъръмена улица и събираха отпадъците в тях. Знаехме, че е по-добре да стоим на дистанция.
Момчето се усмихна и протегна ръката си още по-ентусиазирано.
Изведнъж осъзнахме какво сме направили. Току-що, без да искаме, бяхме накарали момчето да си помисли, че ще получи малко стотинки. В България кимването, движейки глава нагоре-надолу, всъщност означава "не", а хоризонталното поклащане означава "да". Затова и момчето си мислеше, че ще получи нещо.
Не беше никак лесно да свикнем с българския начин на кимане. Това, което още повече усложняваше нещата, беше, че когато българите говорят с чужденец, те се напасват към него и кимването отново означава "да", а поклащането на главата "не", което може да бъде доста объркващо.
Това беше само едно от нещата, които трябваше да научим за нашия нов, временен дом. Работата ми е свързана с онлайн маркетинг, бях изпратен в столицата на България за две години и постепенно трябваше да се адаптираме към предизвикателствата на това да живееш в страна от Източна Европа.
Буквално попивахме всичко, пътувахме изключително много - от планините до пясъчния бряг на Черно море. Това, което видяхме, ни изуми. Наред с желанието си да се приспособи към модерния свят, усетихме и как тази страна се старае да запази своето минало. Забелязахме трактори на John Deere, обработващи земята, но и фермери, използващи плугове с конски впряг. Навсякъде, където отидехме, основна атракция бяха градове и села със запазена възрожденска архитектура от 19-ти век и етнографски музеи, изобразяващи модата, религията и обичаите от миналото на българския народ.
Посрещането на пролетта с размяната на "мартеници" - пискюли от червен и бял конец, които се носят докато човек види щъркел или разцъфнало плодно дръвче - България. Кукерите, танцуващи с лопки, окачени около кръста, за да прогонят злите духове - България. Срещаната навсякъде шопска салата - микс от зеленчуци, поръсени с твърдо бяло сирене - България. Почитта към розите и зачитането на манастирите в една светска държава - България.
Българите са горди хора, които все още се борят да намерят себе си, след преврата над комунизма през 1989 г. Всъщност комунистическата епоха е рядко обсъждана в България. Историческият период, който диктува настроенията в държавата, са битките за независимост от Османската империя през 70-те години на 19-ти век.
Днес България е член, вероятно най-бедният член, на Европейския съюз. Безработицата се вдига, а заплатите са ниски. Човек остава с убеждението, че по-старото поколение гледа с носталгия назад във времето, когато държавата се е грижела за всичко в живота им.
По време на пътуванията си се натъкнахме на много малко западняци. Това е малко странно, защото да посетиш България не е никак скъпо. Има луксозни хотели в София, Варна и по морето, но във вътрешността на страната има и много семейни хотели и къщи, които предлагат достъпни нощувки и домашно приготвена храна.
България остава в периферията на предпочитаните дестинации от западните туристи, а това е жалко.
В тази страна има по нещо за всекиго. Фантастични плажове, ски писти, живописни селца, зашеметяващи планини, старомодни манастири, паркове и природни резервати, както и глъчката и културата на съвременна София. След като със съпругата ми поживяхме в България за две години, видяхме, че там има толкова много неща, които ни карат да се връщаме отново и отново.
Пиша за България, защото светът тъне в пълно неведение за това балканско бижу, една модерна държава с безценни традиции, достъпна туристическа дестинация, земя на горди и гостоприемни хора, страна, която си заслужава да опознаеш!
Елис Шуман
Елис Шуман
Елис Шуман е израелски автор, рецензент и писател, който живее близо до Йерусалим. Той е роден в САЩ, служи 3 години в израелската армия и е един от основателите на кибуц (селскостопанска комуна) в южната част на израелската пустиня. С опит в хотелиерството, Елис сега работи в сферата на онлайн игрите. Две години прекарва с София, а сега се намира близо до Тел Авив.
Макар и за кратко той успява да опознае България по-добре от много българи и остава впечатлен от това, което открива. Смята, че е недопустимо страна като България да тъне в забвение и решава да сподели с целия свят своето възхищение (и реални впечатления) за това "Балканско бижу". Като автор на една от най-четените медии - Huffington Post, Елис повдига завесата и се стреми да запознае читателите си с особеностите на малка България.
Една от най-популярните му статии е "Десет изумителни неща за България, описани от чужденец", а миналата година от печат излезе романът му "Долината на Траките", чието действие се развива в емблематични български градове като Велико Търново и Пловдив. За съжаление, книгата все още не е налична на българския пазар.
Екипът на Dama.bg публикува тази статия с изричното съгласие на Елис Шуман, който под секрет разкри, че следващият му роман е почти готов и действието отново се развива на територията на България.Очакваме го с нетърпение и благодарим на Елис за усилията му да популяризира България и да предизвика интерес към родината ни по цял свят.
Източник: Huffington Post
Оригинален текст: Why I Write About Bulgaria
Личен сайт на Елис Шуман
НАЗАД